Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Антон Илиев.

Тъй- като съм от Варна, Северозападният край на България ми е бил винаги далече и не съм имал възможност да го посетя. И тъй-като уча Туризъм и непрекъснато с колеги ходим някъде, най-после реших, че трябва да организирам нещо до този далечен за нас край на родината. Та, изготвих планче, което изпратих на потенциалните желаещи да се присъединят, включващо повечето забележителности от Видинска, Врачанска, Монтанска и дори Плевенска области, които са включени в 100-те национали обекта…

Идеята беше за 2 дни да преминем, да разгледаме и, естествено, да съберем печатчета . Изпратих планчетата, като изчислих и колко би струвало всичко, под формата на оферта със снимки и се намериха още хора, с които да напълним 5-местна кола. Намерих един хотел до Враца, сметнах маршрута, добавих резерв откъм километри и изготвих крайната сума при пълна кола- 56лв. Накупихме си провизии, направихме си сандвичи, баница и какво ли още не – взехме си сокчета, кафе- пълен кетеринг. И така, уговорихме се за 27-ми март- начален час на тръгване 00:05.

С единия колега, с който живеем в един квартал тръгнахме късно вечерта на 26-ти, за да вземем трите девойки от групата, които живееха на другия край на Варна. След не много бутане и закъснение, в 00.10 бяхме на уреченото място, като и девойките позакъсняха малко, но няма как-дълъг път ни чака . За да е по-весело, а и защото  сме малко откачени, приготвих “документи за пътуването”- предварително направих “електронни билети”, които разпратих на пътниците по мейл, после подготвих “бордни карти за полета”, както и лентички за багажа, като разделих условно пътуването на три части- Варна- Видин; Видин-Враца и Враца-Варна през Плевен. Малко като децата и аз… ама има хареса на другите и казаха, че ще си пазят лентичките за багаж и “бордните карти” за спомен, но къде ли и ще идат, какво да кажат, нали тръгваме. След като минахме този “чек-ин” вече бяхме готови и тръгнахме в 00.25.

От там нататък- бях подготвил информация, която си разпечатах за всяко градче, покрай което минаваме, за да научим всички по нещо, а и за да е интересен нощният преход, но-уви- всички заспаха още на магистралата за Шумен (без мен и шофьора, разбира се). Така минахме покрай Нови Пазар, Шумен, Лозница и Попово. В Попово спряхме за малко, за разходка по центъра, като пътниците предпочетоха да останат в превозното средство. А на мен ми е интересно всяко едно населено място, пък било и то без някакви забележителности. Попово е на около 150 км от Варна, много приятно градче, имат хубав площад, добре осветен- изобщо, ако сте го чували само и си мислите, че е някакво малко измислено селце- е, не е точно така.

След Попово до Бяла нямаше друг град или забележителност, а и какво да видим в нощите. В Бяла знам, че най-голямата забележителност е мостът над река Янтра, построен от Кольо Фичето, но едва го видях, защото новият път минавал през друг мост и старият оставал настрани. Последва дълъг преход до Плевен, като нищо интересно нямаше по пътя, а и какво да видим през нощта.

В Плевен бяхме сутринта към 6:00 някъде малко преди зазоряване. Направи ни впечатление ( пътниците се разбудиха) колко много тролеи имаше по улиците оставени през нощта- бях чувал, но не вярвах, че в Плевен нямат тролейбусно депо и всеки ватман си оставя тролея през нощта някъде на улицата, близо до дома му. Много интересно- ако това стане във Варна, сигурно ще има големи поражения по тролеите на сутринта от вандалчета. Почивка на една бензиностанция и продължаваме. На картата не е указано, но пътят от Плевен до Долни Дъбник е като магистрала, почти- само няма аварийна лента. И понеже не знаехме тази карта и гугъл мапс, с който също се посъветвах за пътя преди да тръгнем какви пътища ще ни покажат, ако минем през по-пряко, решихме да минем Долни Дъбник- Искър- Кнежа- Оряхово- Мизия- Козлодуй-Лом- Видин.

След като в Долни Дъбник се отклонихме от главния път за София и хванахме за Кнежа усетихме, че наближаваме севрозападния край на България, за чиито пътища сме чували много … Пътят беше толкова надупкан, че удиви дори шофьор, свикнал с варненските улици през последната зимна обстановка в града. Пътниците отново заспаха, но и аз не знам как успяха при “леката турболенция”, която ни съпътстваше почти през целия път. В Кнежа само минахме транзитно, а за Искър, преди нея- хубаво, че извадих инвормация от уикипедия, че е град- никога нямаше да ми мине през ума. Ако пътувате от Кнежа за Козлодуй през Мизия, преди Оряхово има една по- пряка пресечка- път, който ще ви ппести няколко километра обикаляне и го има на картите- не го ползвайте! Минете си през Оряхово- този пряк път не е ползван от години и е целият натрошен- почти не си личи, че има път. В Оряхово може само да се заблудите по табелите- на едно кръстивище те сочат Враца в посока река Дунав, което си е само заблуда, завива се в обратната посока. И така стигате до град Мизия, който също е обявен за такъв най-вероятно по случай някоя годишнина от 9-ти септември 1944г, иначе не видях нищо, което да прилича на град. След него има две села, и АЕЦ “Козлодуй.

Това беше първата забележителност, на Северозапада, която искахме да видим, макар и да не е в 100-те обекта. Който не спа я видя, който пропусна- ще я гледа на връщане. През Козлодуй минахме също транзит и така минавахме през разбитите пътища, които освен такива, тук ставаха и много тесни и нагънати. В Лом също бяхме отколнении по друг път, даваше, че имало ремонт на пътя за Видин, лутахме се из едни села, но с питане намерихме другия път. Иначе, всеки се събуди, имаше закуска на брега на Дунав ( е, на отбивка на пътя, но реката добре се виждаше) и вече всички бяха готови за Непознатия Северозапад.

В 07:30 бяхме във Видин и лесно намерихме крепостта Баба Вида. Само че беше още рано за нея и се разходихме по Дунавската градина и центъра. Хубава е тази градина, но много занемарена- много вандалчета бяха вилняли, а и беше много мръсно. Центърът на града ми хареса- приятен, а и имаше много образци на соц.-архитектурата, която ми допада- напомни ми на места малко за Добрич . И местния мол посетихме- ако сте били в мол Силистра или мол Ловеч, ще оцените видинския. Много хора имаше по улиците в ранни зори, почивен ден- това направи впечатление, но много възрастни, младите бяха малко.

Крепостта Баба Вида- информация много има в интернет за нея: от кога датира каква е била, с колко рова и т.н. Ние не намерихме само историята защо така се казва. Там ни обясниха, че имало легенда за три сестри- Вида, Гъмза и Кула, като само Вида не се омъжила и останала да живее в крепостта…

След като разгледахме и си  взехме печатчето, потеглихме към една друга, интересна за нас с другото момче забележителност- Аерогара Видин (или, по-скоро, това, което е останало от нея). Малко от младитев хора знаят, че преди 1991 г. БГА Балкан е имал много вътешни линии,  като е имало и полети София- Видин и Бургас/Варна- Видин. На около 4км от града в посока Брегово е сградата на бившата аерогара. Много занемарена, направо разбита, за разлика от закритите също аерогари в Русе, Силистра и Търговище, които поне се охраняват и не са така разграбени. Сега тук се организирали състезания с коли по пистата и за наш късмет имаше точно едно такова тогава (мкар че нас не ни интересуваше- ние сме авиофенове:-) ). След като се отбихме за малко до летището на Видин, потеглихме към пещерата Магура. До там пътят отново беше ужасен, но това явно си е нормално за тези краища на страната. Много хора видяхме на пещерата-цели групи, като не очаквах толкова чужденци извън летния сезон (за късмет, времето беше хубаво).

Беседата на екскурзоводката беше интересна и с шеги, но не като в някои други пещери, където колкото и да се опитва да създаде по-ведро настроение, личи си, че екскурзоводът прави разходката за 146515646 път и вече му е втръснало. На излизане на другия край на Магура имаше изненадка за нас- за да се върнем на паркинга трябва да поврвим 2км или около 30мин. Добрахме се, де, въпреки че някои от нас много се забавиха, а ни чакаше тежка програма до края на деня… След като се подкрепихме, продължихме към Белоградчик.

Без особено много обиколки,  като изключим че пак не можахме да минем през пряк път през село Вещица (барата била заляла пътя ни казаха на местен диалект) се добрахме до Белоградчик. Приятно градче ми се стори. Имаше много посетители- цели автобуси и много коли горе на крепостта. Един наш доцент беше ни разкрил големия проблем, че на крепостта винаги имало много хора, а само една кебапчийница и винаги имало опашки- да, видяхме го  и това.  Аз повечето форми на скалите не ги видях, но интересно беше, обичам да се катеря на високо, а и отгоре се открива страхотна гледка. Можеше да си останем там цял ден, но то беше пренаселено като на димитровградския пазар, а и ни чакаше последното чудо на България за деня- връх Ком.По пътя минахме през Монтана- да се поразходим по центъра на града, който чух, че бил и и единственото хубаво нещо в града. За този странен град съм чувал, че навремето като бил село, Фердинанд замръкнал там по пътя за София и го напили и така се навил да го обяви за град- с името му.

До Берковица стигнахме лесно, но от там- 12 км път до хижа Ком ни се сториха като 40. Пътят не беше зле като настилка, но тесен и с много завои, а и вече се здрачаваше- но няма как трябва да вземем печатчето- кога ще дойдем пак тук? Някой предложи да сме спяли в хижата, при положение, че съм направил резервация в хотел и нощувката в хижата щеше да е само 5лв по-евтина, което подразни, нооо няма как- все ще има недоволни, на които предложих ако искат да спят и на поляната, ако решат .  Хижа Ком-нова не ми хареса, нито и деята да спим в нея, при което се зарадвах, като се сетих за хубавото хотелче, което ни чакаше.
След като поразгледахме каквото можахме и взехме печатче, поехме към Враца. Пристигнахме към 21:00ч. Хотелът наистина беше добър, евтин и много удобен, име не знам дали мога да кажа, за да не изглежда като реклама, затова ще се въдържа. Няма смисъл да ви пиша, че след като бяхме пътували една нощ и цял ден обикаляхме Българския Северозапад бяхме леко уморени. Заспахме веднага, като се уговорихме сутринта да тръгнем към 08:00ч.

На сутринта всички бяха готови и пътниците минаха третия “чек-ин” с бордни карти и лентички за багаж за “Враца- Варна”. Така потеглихме към пещерата Леденика. По пътя нагоре видяхме седалков лифт, който не работеше- не знам дали действа още, но беше много тъжно-така занемарен изглеждаше. Валеше дъждец, а горе- направо сняг. Стигнахме Леденика, но тя отваряла чак в 10ч.

Ако и вие като мен сте си купили справочничета на БТС за 100-те обекта, не им вярвайте на 100% за работни времена на обектите. Пихме топли напитки в близка хижа (като за хижа- добри цени- мляко с нес за 3лв ) и след 10:00 отидохме до пещерата. Имаше още няколко души с нас за групата, които през цялото време си правиха снимки и се оплакваха, че много бързаме, но така или иначе, екскурзоводът всичко обясняваше и показваше, а те само се бавеха- все пак там си за да разгледаш, а не да лежиш по камъните няколко часа .

Беседата беше изключително скучна, екскурзоводът беше толкова отегчен, нямам думи. Може би повече му хареса частта, в която той и пордавачът на билети ни взеха паричките без да ни откъснат нито едно билетче- Наздраве! Но нямаме време да се спираме да коментираме подобни нередности, бързаме за вр. Околчица.

Отново слязохме до Враца – дъжд- много силен, нямахме възможност да разгледаме града- жалко. На връх Околчица беше снежно, а хижата не работеше, но за щастие в селото долу- Челопек в къщата на баба Илийца си взехме печатче . Къщата не е кой-знае какво – на мен не ми е интересно да гледам къща, в която еди-кой си бил живял, защото там няма нищо по-различно от една етнографска сбирка, но важното беше, че тя е издигната скоро само със средствата и усилията на хората от селото- Браво! А сега- Козлодуй, но дали ще успеем?

Е, справихме се, в Козловуй бяхме към 13:00 и веднага на “Радецки”. Там нямаше екскурзоводи- охраната ни даде билетчета, удари печати и ни обясни каквото знае и е чувал, но все пак не е длъжен, а и не е запознат с всичко- много лошо! Разбрахме, че нямало пари за кораба и можело и вече да не плава- тъжно.

Така, и сега остана Плевен с Панорамата, която работела до 17:00. Няма да ви описвам как бързахме по онези “добри” пътища, за да се доберем до града, но в 16:30 бяхме в началото му. Звъннахме на Панорамата, но ни казаха, че наистина работят до 17:00, като последната група влиза в 16:30. Примолихме се и казахме, че идваме много от далече и се смилиха над нас да не затворят. В 16:45 бяхме там. Екскурзоводката беше любезна, обясни ни много неща, въпреки че бързаха и не бяха длъжни дори да ни пуснат- много сме благодарни!

Следа Панорамата се опитахме да се поразходим из Плевен, но имаше ужасен дъжд и решихме да пропуснем. Следва познатият път към Варна през Бяла-Попово-Лозница- Каспичан-Девня- нищо ново и интересно, а и пак беше по тъмно.  И така изпълнихме плана- обиколихме повечето интересни места в Северозапада- следва Югозападът, може би…

Дайте оценка на пътеписа

(98 гласа, средно: 4,28 от 5)

 Loading ...