femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Пътеписи, Разходки по света

Пътепис: Една неделя в Роскиле


Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Петя Янкова.

На час пътуване с влак западно от Копенхаген се намира град Роскиле. Град на крале, викингско пристанище и сцена на едно от най-големите музикални събития в Европа – фестивала в Роскиле.

Бях чувала легенди за този фестивал, а една приятелка дори го беше посетила тази година. Въпреки, а може би точно поради условията – 8 дни на палатка сред още 75, 000 души, денонощна музика, бира и банди, които не си и сънувал да видиш на живо, този фестивал е толкова популярен сред младите хора в Европа.

Но не фестивала бе причината да посетя Роскиле. Всичко, което бях чула и прочела за този град го представяше в изключително добра светлина. В интересна и цветна светлина, ако трябва да бъдем точни. Град, в който още с излизането от гарата те посрещат огромни модернистични скулптури, град, произлязъл от древно викингско пристанище, град, в центъра на който се извисява спираща дъха барокова катедрала, блестящ нагледен пример за развитието на Европейската архитектура през вековете. С две думи – град, който не бих си простила да не посетя.

Избрах една сравнително хладна юлска неделя и поех към централната жп гара в Копенхаген, а оттам – към Роскиле. Туристическите брошури и цветната карта на града, които разглеждах по време на пътуването, бяха изпълнени с привлекателни местенца и обещания за незабравимо прекарване. Предложенията към туристите варираха от посещение на музея за модерно изкуство (а това със сигурност си заслужава, имайки предвид световноизвестния скандинавски дизайн), пазаруване от местния месар – запазена, функционираща месарница от 1920, разглеждане на руините на църквата Свети Лаурентий от 12-ти век, кратка разходка в малко селище от Бронзовата ера, където могат да се видят прочутите къщички със сламени покриви, както и каменни навеси от Мезолита. Ако пък дойдете в Роскиле в началото на лятото, примамваше брошурката, можете да видите реконструкции на викингски битки и разиграване на важни сцени от отминали войни.

Не е лесно да си турист. С толкова много неща, които си заслужава да видиш и изпиташ в Роскиле, всеки би се зачудил накъде да поеме, щом слезе от влаковата платформа. С неуверени стъпки, все още стискайки намачканата вече брошурка, аз излязох от гарата и пред очите ми се изправиха три огромни вази или „Делвите на Роскиле”, както ги наричат датчаните. Подарък от скулптура Петер Бранд по случай 1000 години от създаването на града, те символизират живота и смъртта, тъй като делвите служат както за съхранение на храна, така и като урни. Струва ми се, че те бяха идеалните посрещачи в този град, съчетаващ толкова умело историята с бъдещето. Първата ваза бе изписана с поема за града и настоящата кралица на Дания – Маргрете Втора. Втората е с празни редове и рисунки върху тях, като че ли приканваща ни да запишем нашата история. Третата ваза е само с рисунки и според мен е вазата на още ненаписаното.

Неделя сутрин е идеалното време за разходки, защото туристите с дразнещи светкавици и безумни изражения на неразбираща възхита все още спят. Наслаждавайки се на спокоийствието, обхванало центъра на града, аз с интерес разгледах малките магазинчета за шоколад и запазените старинни фасади на сградите, някои от които бяха още от 18-ти век. Цветните лехи, фонтаните, пейките и велосипедните алеи придават на Роскиле един идилично-прагматичен облик. Всичко е точно на мястото си, всичко е изрядно и носи естетическа наслада.

Прекосих целия площад, разгледах главната улица и се насочих към музея на викингски кораби. Преди да дойда в Роскиле бях гледала филм за този музей и реших, че задължително трябва да го посетя. Филмът за иновативната екпериментална археология разказваше за група историци-моряци, които правят точна реконструкция по останки на викингски кораб, намерени във фиорда точно пред музея, като при изработката, а после и при пускането във вода, използват копия на същите съоръжения и инструменти, които са открили при разкопките. След завършване на кораба през 2007-2008 те се отправят на пътешествие към Дъблин, следвайки точно викингските маршрути. Цялата процедура по реконструкцията на ”Морският жребец от Глендалоу” е заснета и в момента представлява постоянна изложба в музея. Точно нея се надявах да видя този следобед.

Самият музей се намира на кея, на около 20 минути пеша от центъра на града. За да се стигне дотам се минава през един тих квартал с къщи със светли фасади и огромни цветни лехи. Къщите са толкова красиви, че въпреки желанието ми да ги дам като дефиниция и пример за думата „уют”, бих срещнала затруднения коя от всичките да избера. Между тези къщи се намира и църквата на адвентистите, която изпъква със своята интересна архитектура.

Няколко минути по-късно пред очите ми изплува кея, а там между кафявите бараки и складове се извисяват мачтите на всевъзможни яхти и платноходки. Водата блести под лъчите на слънцето, а платната се веят под устрема на вятъра. Толкова е красиво, че се колебая дали си струва да вляза или да остана и да снимам как деца се състезават с лодки. На поляната вдясно пък има тренировка по стрелба с лък.

Вътре музеят посреща посетителите с останките на огромен викингски кораб, най-малко 30 метра, разположен в средата на залата. Сред експонатите и изложбите, които си струва да се видят са корабния дневник и документалния филм от пътуването на „Морският жребец от Глендалоу”, сравнения и обяснения на различията между видовете кораби, работилници, в които се показват тъкане на вълнени платна и в които са били реконструирани плавателните съдове, изложени в музея днес, експозиции на различни начини за връзване на корабни възли, кратка история на викингите.

Музеят предлага и 50-минутна разходка с лодка сред експонатите с пристанището. Много любопитни факти останаха в съзнанието ми след посещението. Викингите са достигнали Константинопол през Средните векове и дълго време са били предпочитана стража на императора. От викингите тръгва и една от династиите в Киев през VIII-ми век. Викингски кораби достигат Гренландия и високите, руси воини й дават името „Зелена земя” – една от първите реклами. Неблагоприятният климат на острова ги подтикват да продължат на запад и те достигат бреговете на Северна Америка, близо 4 века преди Колумб. Но най-запомнящото се от викингската култура са запазените части от поеми. Тези поеми са се предавали устно и в тях се разчита повече на повторенията на едни и същи звуци в началото на думите отколкото на рими в края на фразите. Някои от поемите, които прекрасно илюстрират викингската култура, звучат така:

Добитъкът умира,

Роднините умират,

Всеки човек е смъртен:

Но доброто име -

не умира -

на този, който е успял.

По-добра екипировка

от здравия разум

пътешественикът не може да носи.

По-тежък товар

от твърде много пиене

пътешественикът не може да носи.

Лодфафнер, послушай съвета ми.

Ще пътуваш добре, ако го следваш.

Ще ти помогне много, ако се вслушаш в него.

Не бъди прекалено бдителен, но се пази

първо, от пенестата тъмна бира,

второ, от съпругата на друг,

трето, от хитростите на крадците.

С нежелание си тръгвам от книжарницата към музея и се отправям към известната катедрала. На площада пред нея се намира и туристическия информационен център, който дори на човек като мен с любителски познания по архитектура прави голямо впечатление.

След няколко снимки продължавам пътя си към катедралата, която прилича повече на голяма куклена къща или илюстрация към някоя Андерсенова приказка, отколкото на истинска сграда. Срещу скромната такса вход от 25 крони или почти 7 лева имам удоволствието да разгледам катедралата отвътре.

През 1170 епископ Абсалон, основателят на Копенхаген, полага основите на храм, който днес е в списъка на световните паметници на културата. През вековете към основната сграда са достроени множество портали и параклиси, така че сега катедралата представлява учебник по архитектура под открито небе, а 800 години датска история са съхранени в сърцето й. Огромна по размери, катедралата в Роскиле пази уникални стенописи, статуи, олтари и гербове, датиращи от 12-ти век. Всяко ъгълче носи дъх на старинност – от пантите на нисичката врата, водеща към кралската гробница до полуизтритите вече рисунки по стените.

Датски монарси от 15-ти век до наши дни почиват в катедралата, включително и родителите на настоящата кралица – крал Фредерик IX и кралица Ингрид. Многото каменни саркофази са богато украсени и излъчват величие.

Дърворезба и позлата привличат погледа към олтара. Вляво от него е разположен огромен бароков орган от 1554, един от най-важните старинни музикални инструменти в Европа, който след сериозна реконструкция отново се използва за служби. Всеки вторник от 8 часа вечерта се провеждат концерти, за които пристигат музикални величия от цял свят.

Въпреки огромното ми желание да остана до вторник и да изслушам един от тези концерти, трябва да тръгвам. Главата ми е пълна с гледки и преживявания, а пред очите ми са викингски кораби и скулпторни експозиции. Пожелавам на всеки такава емоционална, запомняща се неделя. Ех, да бях родена преди 1000 години, когато всичко, което видях, е било част от ежедневието….

Завършвам деня със „Studenter Br?d” – буквално – „студентски хляб” – вид датски шоколад с марципан и ром. Може би и да живееш в наши дни не е толкова лошо….

Дайте оценка на пътеписа

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (29 гласа, средно: 2,38 от 5)
Loading ... Loading ...
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

5 Коментара »

  • Любо казва:

    Петъписът е прекрасен! Стегнато, доколкото това е възможно за един пътепис, и ясно написано.
    Необходимо е да спомене две фактологически грешки, които открих.
    -на български градът се пише и произнася Роскилде; на датски Роскиле е по-правилно; уточнявам, че по подобен начин се процедира и с Париж, нищо, че на френски е Пари
    -катедралата е готическа, а не барокова;

  • Лили казва:

    Ей, страхотен пътепис наистина! Браво!
    Много хубави снимки.

  • Теодора Петкова казва:

    Интересно местенце, снимките са много хубави – като картички :)

  • softy казва:

    Пътеписът е отличен. Направо “цепи мрака с брадва”. Браво, Петя!

  • [...] Една неделя в Роскиле – Петя Янкова – 18 гласа – оценка: [...]

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.