femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Забележителности, На Планина, Природни чудеса, Пътеписи

Пътепис: Един прекрасен слънчев голям ден- Гранд Каньон


Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010

Разказва ни Светла Благоева.

OК, 4th of July. Един много спокоен, величествен, мистичен и много красив ден.

Гранд Каньон. Една моя мечта се сбъдна.

Но да започна отначало. Сутринта се събудих в 5 ч в пълна кондиция. За първи път вече бях себе си. Започнах да пиша дневника за предишните дни, че изоставах от графика ;)

Отне ми около час. След това обичайния тоалет и сутрешни дейности. Фреш от грепфрут. И манго – много вкусно.

Приготвихме се и някъде към 8 ч потеглихме за каньона. Аз пращях от енергия – както писа и Раличка – ден, в който сме в кондиция, а отгоре на всичко и беше сложила „случайно” снимка на Гранд Каньон… е това ако не е синхронност ;)

И така, да не се отклонявам, напуснахме мотела, който макар и скромен и не луксозен, имаше уют (за разлика от този, от който пиша сега – верига мотели – 6), и е много по-неприятно, по-скъпо – 65 $ на вечер, но това намерихме в полунощ.

Та мотелчето бе приятно, снимала съм го. Аз карах колата, денят бе ПРЕКРАСЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН, и когато споделих с Тони, тя се разсмя и каза – за тук това е нещо обичайно и от 365 дни, 360 са „прекрасен слънчев ден” :) )))))

Any way, деня бе прекрасен, аз се чувствах прекрасно и след онова ужасно и тъмно място Лас Вегас сега отивам на напълно различно, заредено и красиво, чисто място.

Карах по Route 66 – легендарния. Що – незнам, навсяде го пишат че е легендарен. Филм ли беше, песен ли, незнам ;) Минавайки през Winslow, типично кънтри градче, обсипано с американски флагове – нали сме 4-ти юли. Не можех много да снимам, че нали карах.

Ок, след кратък рисърч в интернет разбрах само че е била главна магистрала на Щатите преди време.

Пътят беше живописен – пустинята отдавна свърши, изкачвахме се нагоре и имаше прекрасни борови гори. Ще видите снимки. Свежо и енергетизиращо. Гранд Каньон се намира на около 2200 м височина, но има растителност, разбира се нагоре оредява, ниско борове, кактуси, храсти, но все пак е зелено. Температурите бяха около 28 С, издържаше се и нямаше нищо общо с „адската” жега на Вегас.

И така, Тони се опасяваше че ще има много хора, но ние бяхме дошли по-рано и чакахме може би 10-тина коли. Получихме карта на входа и тръгнахме към паркинга.

Сега малко история – Гранд Каньон е на около 60 мил години, в него тече река Колорадо. Дълъг е 450 км и на дълбочина достига до 1800 м, широк около 30 км. За бели хора е открит от Джон Пауъл през 1869 г. Там обитават доста представители на животинския свят, включително и 2 вида застрашени катерици – имахме честта да се снимаме с една от тях, като тя бе наградена с 2 шам фъстъка, макар че е забранено да се хранят дивите животни, защото ако се хранят вече не са диви. Keep the wild life wild – тази табелка бе по всички пойнтове – points са точките, откъдето има хубава гледка. Общо 10-тина са пойнтовете по страната, от която минахме ние. Има и бусче, а може и пеша – ние го минахме пеша – повече от 10 км по стръмни пътеки около ръба, и не толкова стръмни асфалтирани – където нямаше стръмни пътеки.

Първият ми поглед към каньона бе от Мадърс пойнт. В първия момент виждайки нещо така величествено, огромно и красиво, буквално и наистина дъхат ти спира. Кожата настръхва и човек се чувства наистина в еуфория и привилегия да бъде на такова необятно, непреходно място, където времето има други измерения.

Вибрацията и усещането е много чисто, силно и човешката намеса е така нищожна, фина и незабележима, че никак не се губи от очарованието и енергията. Наистина много добре са го направили – стилно, с малки дървени хотели – само на 2 места, малки магазини в хижата за сувенири и нещо като малки музейчета. Но повето пойнтове са просто парапет и тераса, която си е естествена.

Имаше асфалтирана пътека на първите пойнтове, но тя бе далеч от ръба, около ръба всичко бе от камъни. Имаше доста хора – много американци и французи, корейци, скандинавци… и ние бяхме от Бг (ЕЛ ЕЙ ). Всеки пойнт се отличаваше с различна гледка – някой бяха за изгрева, други за залеза, трети за наблюдение на кондори, трети за гледка към някой от скалните образования, които бяха наименовани на индийски божества – темпъл на Вишну, Брахма, Буда и подобни.

Ние се разходихме из първите пеша, стана доста горещо някъде към 12 ч. Намерихме сянка и поседнахме малко. После намерихме друга сянка, но с гледка към каньона и поседяхме така около 2 часа. Не ги усетихме. В тази величественост просто няма време. Има само присъствие и усещане за божественост.

После продължихме към другите пойнтове. Вървяхме през малка горичка, по ръба има храсти, борове и кактуси. Аз не бях с подходящи обувки и стъпалата ме боляха, но само това. Имах енергия на козичка и енусиазъм на малко дете.

Много исках да минем пеша всички пойнотове. Хванахме шатъла до последната спирка и оттам тръгнахме обратно към пойнта, от който взехме буса, така че да сме минали пеша през всички. Отново американците ме изумиха – спокойни, не така шумни, както ми се стори в самолета, и много вежливи. Езикът им е много любезен и никак не е престорено, напълно искрени и добре възпитани. Дори и най- невздрачните. Срещаме и хора, които видимо изглеждат в неблагоприятно състояние, с мръсни дрехи и некъпани и невчесани, но дори и те са вежливи и негруби, благодарят и са спокойни.

Децата също са вежливи и спокойни.

И така – тръгнахме на по-бърз ход, защото за залеза в 7.50ч. трябваше да сме на Хопи пойнт, откъдето имаше най-добра гледка.

Тръгнахме по стръмните пътеки, почти не си говорехме, спирахме от време на време да снимаме на подходящите гледки. Снимането е трудно, защото много зависи от светлината, а слънцето когато е високо огрява много и няма голям контраст, така че дебнехме места със сенки и подходящи ракурски, така че да има контраст и да се вижда по-добре.

През цялото време се връщах към детските години, когато с голяма жажда четях книгите на Карл Май за прерията, индианците и пътуването из скалите и каньоните. Пред мен оживяваха картини на пътници из прерията на коне, индианци, биваци и подобни. Мислех си че искам отново да се върна на това място. В Лас Вегас няма да отида, но тук, определено бих искала да дойда пак. Този път с по-добра екипировка и ще слезна по пътеката надолу в каньона. Има виеща се пътека надолу 22 мили, където се слиза в селище, и може да се отседне. Може и на палатка, но трябва да се внимава да не е в някой от ръкавите на реката, защото е опасно. Когато някъде вали, след няколко часа изведнъж този ръкав се напълва с вода и помита всичко около себе си. Както е слънчево, сухо и спокойно, изведнъж нахлува водата и няма спасение. За това трябва да се прави бивак на скалите, далеч от коритата на Колорадо.

И после изкачването по пътеката обратно е предизвикателство.

Вече закъснявахме за залеза. Стигахме от пойнт на пойнт, видяхме един кондор…. но за съжаление от далече.

Вече дори не спирахме на пойнтовете, а с много бърза крачка вървяхме към Хопи пойнт за да видим залеза, в последната минута преди слънцето да започне да скрива съвършения си жълт диск стигнахме на 0.300 м от Хопи, но намерихме хубав изглед и можахме да седнем и да се слеем с магическата гледка на залязващото слънце. Аз седнах на ръба…. беше страшно, вълшебно, дори сега когато го пиша ми настръхват петите, но съм щастлива че имах куража да седна на ръба и да се надвеся над вечността.

Прекарахме около 11 часа на Гранд Каньон. Един прекрасен, слънчев, вълшебен ден.

Благодаря на Тони че ме дари с възможността да отида и да видя и усетя всичко това.

Разбира се радвам се и на цялото пътуване – винаги съм обичала пътуванията с кола, а в щатите те са емблематични. Наистина не е само пътуване на тялото, но и духът ликува. Всички тези преживявания ще оставят следа в мен и ще ме променят по неясен, неведомен, неузнаваем начин.

А сега ще спра да бърборя и ще дам думата на снимките – те говорят по-добре от мен.

Денят завърши с топъл чай в едно ресторантче, където с Тони се разбъбрихме кой как е започнал с йога и кога и как е проявил интерес към вътрешното. Тези моменти са много ценни, защото обменяш опит и си спомняш как си започнал и историята на твоето пътуване. И тези моменти много сближават, защото човек споделя съкровени и важни, силни моменти от живота си.

Небето бе обсипано със звезди – виждаше се млечния път. Красотата продължаваше.

Тръгнахме към Финикс, където щяхме да вземем мотел 6, да преспим преди поредното приключение – Седона

По пътя видяхме сърни да пасат- тази гледка винаги е впечатляваща. Към полунощ намерихме мотел и взехме стая.

Желая ви прекрасен ден, какъвто ще е и моят и утре ще пиша пак.

Светла

Дайте оценка на пътеписа:

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (287 гласа, средно: 4,35 от 5)
Loading ... Loading ...

Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

11 Коментара »

  • Анна-Мария казва:

    Страхотно красиво. Страхотни снимки!
    Поздравления за авторката на пътеписа. Много ми хареса. Ще го препратя на една моя приятелка, която е посетила Гранд Каньона. Тя беше много впечатлена и само за него говореше :)

  • Надя Жлябинкова казва:

    Страхотно преживяване, една ноебятност, слънчева красота …
    впечатлена съм ….

  • Plamen казва:

    Добър разказ. Много красиво. Досега съм се наслаждавал на прекрасните гледки само от снимки и филми, но със сигурност ще го посетя и наживо.

  • Marieta казва:

    Много се радвам ,че сте си сбъднали мечтата да видите Grand Canyon!Но имам 2 въпроса какво му е тъмното на Вегас ,като това е единствения град в света ,който се вижда как свети от космоса.И въобще къде е базата за сравнение Las Vegas i Grand Canyon.И как стигнахте от Grand Canyon до Финикс ,а после в Седона?А за величието на Grand Canyon съгласна съм прекрасно е да видиш това творение на майката природа!

  • Светла казва:

    Мариела,

    Финикс е посоката от Гранд Каньон за Седона. А Гранд Каньон и Седона са много близко – около час спокойно каране сред красивите планински завои на Red Rocks. До Финикс стигнахме след Седона, минавайки през Монтезума Касъл посока обратно за Лос Анджелис.
    А колкото до Лас Вегас… имам предвид не тъмно като физическа светлина, а тъмно като вибрация и усещане. Едно място, което не бих посетила отново. С тежка вибрация. Но просто пътя за Каньона минава през Вегас. И един oт най-големите и красиви язовири в света Hoover Dam, който също е много красиво място.

  • Elitsa казва:

    Благодаря ти, Светла, че сподели разкази си за това прекрасно място с нас!!!!
    Душата ми се изпълни!
    Един ден и аз ще осъществя тази моя мечта!
    Слънчев ден :)

  • Хриси казва:

    Страхотни снимки, интересен разказ! Благодаря за хубавата екоция от пътеписа!

  • Toni Tsareva казва:

    Страхотен пътепис,неповторимо преживяване,това ни може да се купи с пари,докосване до Божествената вибрация,където няма време има само спокойствие, любов и светлина!

  • Цеца Ракова казва:

    Светле,великолепно е.За пореден път съм приятно изненадана от теб.
    Възхищавам ти се най-благородно.Това нещо заслужава да се види.
    Надявам се един ден и аз да бъда там.

  • Margoto казва:

    Svetle,
    strahotho e!
    zavijdam ti

    Margo

  • Valeria казва:

    Mnogo uvlekatelno…Biva si te, Svetle:)))

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.