Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010.

Разказва ни Франциско Хавиер Делгадо Мартин.

Имам една малка къща в планината…толкова далеч от тук, че „тук“ там не съществува.

Времето там го отмерва слънцето. При изгрев слънце тук, започва живота там. Първо срамежлив слънчев лъч докосва прозореца ми и го осветява. Неговите замъглени очертания ме приканват да ставам, но все още изчаквам. Още няколко мига и бързи сенки започват да преминават пред прозореца: лястовички в полет, бързайки да запълнят гладните си стомахчета. Под стряхата има едно гнездо. Това е времето на безкрайните долитания и отлитания, преди слънцето да е напекло и да е станало твърде горещо.

Ставам…правя си едно кафе и обличам пуловер. Летните нощи в Родопите са хладни. Излизам навън. Всичко е мокро от росата…босите ми крака подгизват от допира с тези кристални капчици. Мирише на трева, ябълки и чист въздух.

Сядам и чакам.

Мъглата полека се вдига, разпръсквайки се по планинските склонове надолу и разреждайки се сред пейзажа. Въздухът е свеж. Зеленият пейзаж измества полека тъмнината на нощта. Заслушвам се в трептенето на лястовичи крила и поглеждайки към хоризонта откривам една огромна синева. Слънцето нетърпеливо се издига над короните на дърветата и последните звезди започват да избледняват. Остава само луната – пълна и ясна, конкурирайки се със  слънцето.

Пия кафето си на бавни глътки, сякаш под някакъв ритъм, по който започват да прииждат моите утринни приятели – симпатични бъбрици, сякаш във вечен кръговрат : ляво дърво, предно клонче, камъка на стената… и отнасят по нещо в човките си. Моето присъствие не им пречи. Нито пък на мен тяхното.

Тишината е хладна. Започват да минават първите ранобудни съседи: „ Добро утро, здрасти!“ и с мотика на рамо отиват да събират плодовете на земята. Някои от тях се приближават и ми подаряват домати, чушки, лук или просто своята усмивка.

Не съществува нищо по-просто от това да следваме ритъма на природата, ден след ден, когато желаем да бъдем част от нея.

Имам една малка къща, толкова далеч от тук, че  „тук „ там не съществува. А може би тук не знаем какво всъщност съществува.

Ако желаете да почувствате това, посетете село Буката в Родопите, което се намира на около 20 км. от град Смолян, в посока Арда и на 2 км. от село Могилица. Само на 2 км. от него се намира един от 100-те национални туристически обекта-пещера „Ухловица“.

Дайте оценка на пътеписа: