Жеравна – Несебър – Созопол – едно пътуване на Цветница
Александра Димитрова ни споделя за прекрасната си разходка по Цветница. Благодарим и за свежото и празнично настроение, което ни дава с пътеписа си.
Жеравна
„Тук времето е спряло. Няма да видите забързани за работа или за където и да е хора. Животът си тече с характерното за планинските села спокойствие. Жеравненци са някак си “над нещата” – вероятен остатък от чорбаджийското минало на Жеравна.“ – това прочетох в http://www.jeravna.com/ малко преди да реша да посетя селцето.
И така…. малко история и легенди за Жеравна.
Названието на селото, според нашия краевед учител Данаил Константинов, е от гръцки произход. Рекичката, която протича през селото и го дели на две, се казвала “Зервона” (Левица) и от там Жеравна (виж книгата ”Жеравна”, Д. Константинов, стр.59). Има и друго предположение за названието на селото. Тази рекичка в миналото е била пълноводна и по нейното протежение е имало много воденици. Славяните са ги наричали Жерки – Жерков – и от там Жеравна. В началото се е зовяла Жеруна, за пръв път Райко Попович в своя книга от 1837 г. я нарича Жеравна.
Има легенда, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград. Тези условия през време на османското владичество допринесли много за икономическия възход на селото.
Жеравна е планинско село, сгушено в Стара Планина. Намира се недалеко от Котел. Пътят е добър. На центъра на селото до скоро е имало Туристически Инфомационен Център, но …… вече го няма за съжаление. Опитах се да се ориентирам от картата, поставена за улеснение на туристите, но уви……. трябваше местна помощ.
Първото ми впечатления бяха – спокойствие, тишина……
По една калдъръмена уличка стигнах до къщата-музей на Йордан Йовков. Тя се намира на едно възвишение, от което се открива чудна гледка към Жеравна. В тази малка къща ( само 2 стаи и килер) е живяло семейството му.
Пред музея една стара жена ме кани да опитам домашно сладко или мед.
Оттам пътят ме отвежда до къща за гости на Димчо Кехая. Механата е пълна с хора. На една маса са седнали 2 деца и 1 жена. Веднага ме поканиха да седна. Оказаха се собствениците на къщата, изключително любезни хора. В ъгъла бумтеше запалената камина. Поговорхме и тръгнах. Сториха ми се хора с много интересни идеи.
Зад къщата се намира църквата на селото – „Свети Николай“. Тя е построена 1834 година. Изписването започва на 6 май 1833 г. и завършва на 20 декември 1840 г.
Малко по-надолу по калдъръмената улица се намира къщата-музей на Сава Филаретов. Сава Филаретов е един от най-големите български възрожденци, просветители и учители и една от най-видните личности в България в периода на българското Възраждане. Той е един от основоположниците на модерното училище в страната ни.
След това пътя ми продължи за Несебър……
Несебър
Отдавна не бях ходила в Несебър. Имах лоши впечатления от репортажите, които гледах по телевизията. Настаних се в хотела. Чудесен хотел, който се намира на границата на Новия и Стария град.
Фотоапаратът и ……. към Стария град. Какво да видя?! Бях приятно изненадана. По улиците в Стария град нямаше коли. Улиците-чисти. От северната страна е построен огромен паркинг. На входа на паркинга – голямо светещо табло с наличните места; цена за престой и тн. Нямаше кръчмичка, в която да не исках да вляза. Видях много църкви, музей и антични руини. Разхождах се така цели 4 часа. Късно вечерта се прибрах в хотела. Улиците бяха осветени. Беше невероятно.
Созопол
На сутринта тръгнах за Созопол. Разделих се с любезните домакини от хотела и……. на път.
Ранният преди обяд бях в Созопол. В центъра на града имаше концерт, свързан в Цветница. Участваха фолклорни групи от района. Беше много красиво.
Атмосферата на празника беше завладяла града.
Пред църквата „Св.Георги” в Стария град се беше извила опашка от желаещи да се поклонят пред мощите на Св. Йоан Кръстител, както и да отнесат у дома си върбови клонки. Така за първи път празнувах Цветница извън родния ми Пловдив.
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Пътеписът е конструиран много добре. Снимките са много хубави, качествени. Има настроение в разказа.
Да, определено има много свежо настроение в разказа Хареса ми
Благодаря ви за милите думи. Надявам се да съм ви накарала да мечтаете да посетите тези места.