Разходка до Райското пръскало – Пъкъл или Рай най-високия водопад на Балканския полуостров
етикети: водопад, водопади, връх Ботев, райско пръскало, райското пръскало, стара планина
На 14.06. рано сутринта с компания се отправихме към Калофер-родния град на Христо Ботев. Идеята ни беше за 3 дни да направим преход х. Рай-връх Ботев-х. Левски-х. Добрила. Предварително бях запазила места в х. Рай, макар че от много познавачи на района знаех, че това не е добър вариант за нощувка. И така….. 06.30 всички в колата и на път. Отсечката от Калофер до Паниците беше първото препятствие-дупки една след друга. Пътят се вие по поречието на река Тунджа-изключително живописно. Оставихме колата пред хотел Рай (той май не работи), раниците на гърба, щеките в ръка и да ни няма.
Пътеката е добре маркирана. След около 20-30 минути изкачване стигнахме до началото на Националния парк. Посрещна ни красива арка над пътеката. Арката се намира в местността “Поняка” и до нея има изградени информационни табели, които ни помогнаха да се ориентираме. Оттам влязохме в прохладна широколистна гора.
След около 40 минути пред нас се откри прекрасна гледка-вляво на планинското пасище с “Параджика” спокойно пасяха коне, вдясно се чуваше стадо овце, а пред нас се извисяваха върховете Ботев, Равнец, Хайдута и Купена; в далечината се виждаха Голям Джендемски водопад и Райското пръскало. След кратка фото-пауза поехме към хижа Рай.
Облаците над нас не вещаеха нищо добро. Скоро стигнахме до входа на резерват Джендема. Движихме се в широколистна гора. На няколко места прекосявахме поточета. Имаше добре обособени места за почивка – с масичка; пейка и чешма. Дори на едно дърво видях аптечка. Любопитството ми ме накара да я отворя. Вътре имаше бинт, спирт, лекарства, дори ракия, цигари и запалка. Малко почивка и….. на път. Пред нас се откри чудесен водопад-повод за нова почивка. Малко снимки и да ни няма, а и започна да прикапва.
Упорито отказвахме да сложим дъждобраните. Не вярвахме, че ще завали по-силно. Малко по-нагоре видяхме още един невероятен водопад. Дъхът ми спря, но бързо тръгнахме нагоре. Дъждът продължи на се усилва. Вече нямаше как да не сложим дъждобраните. Скоро дъждът премина в град. Бяхме толкова мокри, че не избирахме къде ще стъпим. Градушката преминаваше в дъжд, а след това дъждът в градушка. Светкавиците и гръмотевиците се редяха една след друга. Беше малко страшно. След около 2 часа изкачване стигнахме до Малкия Купен. В далечината видяхме пушек – хижа Рай – нашето спасение от лошото време. Бяхме мокри до кости.
Пътеката, която ни водеше към хижата се беше превърнала в малка река. Стигнахме до хижата. Съблякохме мокрите дрехи и ги сложихме около печката да се сушат. Противно на всички лоши отзиви от хижата-домакините бяха изключително любезни. Предложиха ни топла супа, чай, салата и скара. След това ни показаха стаята, в която щяхме да спим. Тя беше с нови чамови легла, чиста и топла. Малко след нас в хижата дойдоха още двама мокри туриста – Мартин и Лалка от Калофер. Неусетно в игра на шах и сладки приказки се смрачи. Печката продължаваше да бумти. Междувременно бяха дошли още двама души от Бургас. Компанията ставаше все по-голяма. Надвечер към нас се присъединиха и двама младежи от София. Те бяха най-безстрашни-останаха да спят в палатка навън.
Сутринта след закуска чухме бюлетина от връх Ботев и х. Левски и решихме, че ще е най-добре да си останем в хижата. Малко по-късно тръгнахме към Райското пръскало – най-високият водопад на Балканския полуостров. Минахме покрай един започнат, но незавършен параклис. След това прекосихме реката и започнахме да се изкачваме към водопада.
Пред нас бяха високите и недостъпни Райски скали, а обърнехме ли гръб – пред нас се разкриваше спираща дъха ни гледка – стръмни гористи склонове, потъващи в дълбоки урви. Облаците отново ни напомняха, че скоро ще вали. Разходихме се до началото на Тарзановата пътека и обратно в хижата – точно навреме – отново заваля.
Пътеката е трасирана през 1941 г. от загиналия по-късно по нея метеоролог и планинар Тодор Божков – Тарзан.След обяд се разходихме до Големия Купен (2169м ). Там необезпокоявани от никого свободно пасяха сърни и сръндаци.
Гледката от върха беше страхотна-Райското пръскало, връх Ботев, обвит в мъгла и една голяма снежна пряспа. На връщане по пътя набрахме манатарки. Готвачката в хижата ни ги сготви. Бяха изключително вкусни. Надвечер към компанията ни се присъединиха една група от Казанлък. Вечерта в столовата се виха кръшни хора.
Сутринта се сбогувахме с любезните домакини от хижата и поехме обратно към Калофер. По пътя срещнахме група туристи-ветерани от ТД „Сърнена гора”. Те бяха тръгнали за хижата. Неусетно в сладки приказки с Мартин и Лалка стигнахме до Паниците. Оттам в колата и обратно в цивилизацията, забързания живот и обхвата на мобилните телефони.
Разказа ни Александра Димитрова. Благодарим и от сърце за споделената разходка.
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Хубава разходка с много преживявания. Красива природа и добра компания – какво му трябва на човек !
Била съм на това място! Много е красиво.
Наистина че на човек му трябва красива природа и добра компания за да е щастлив Чудно!
Снимките са страхотни, Александра!
Тази статия ми припомни колко е красиво Райското пръскало. Сега попаднах на това видео.. Божествена красота
http://www.youtube.com/watch?v=PXHOFHDq7BE
Здравейте, радвам се, че моя пътепис ви е харесал. Нашата природа наистина е невероятна.