Индийските сватби са пъстри и обширни събития, които са подчинени изцяло на традициите и обичаите и във времето са останали непроменени.

Основните церемонни на индийските сватби са едни и същи, но без да сгрешим може да кажем, че сватбите са и доста различни по отношение на богатството и кастата на булката и младоженеца, севена или южна Индия, брой на гостите и т.н

Повечето индийски бракове са предварително уредени от родителите на младоженците. Търсенето на подходяща съпруг/ съпруга понякога отнема повече от година. Дали на шега или не една приятелка (индийка) сподели, че в Фейсбук в Индия се посещава повече от родители, които настоичиво търсят подходящия човек за детето си Уредените бракове са около 90%, като на браковете по любов не се гледа с добро око. За да са сигурни, че общият път на младите ще е успешен те трябва да получат благословия от родителите си, да им е направен хороскоп от астролог, които да потвърди че бъдещите съпрузи са подходящ един за друг, както и да определи дата на сватбата.

Годините на съпрузите са в порядъка от 19 до 25.

Сватбата, на която ние присъствахме бе с около 400 човека, което се води средна класа ( дори малко под средната класа). Всичко е впечатляващо – червените килими, силната боливудска музика, танцьорите, готвенето (в доста големи мащаби), ритуалите, дрехите, вниманието към белите хора на събитието …

Храната беше само вегетарианска. Всякакви видове салати, специални хлебчета – наан, роти и т.н, традиционните дал (леща), сабджита (различни манджи със зеленчуци), бял ориз и т.н. Десертите бяха сладолед и гулаб джамун (тестена сладка топка).

 

Следващото клипче не е на забързан кадър… просто човекът е доста сръчен

Първо на сватбата идва младоженецът – С музика, светлини и танци, на бял кон, с малко момченце до него, което е облечено като младоженец също. Вижте забавата по посрещането:

Следват отново танци, музика и настроение:

Младоженецът, заедно с родителите си, родителите на булката и свещенник се оттеглят и се прави кратка религиозна церемония (пуджа) за здраве и късмет. Младото момче изрича и съпружеската си клетва:

- Ще гледам моята жена да бъде по-добра половина.

- Аз ще се грижа за нея както и аз грижа за себе си.

- Приемайки я, както част от моя дом, аз трябва да планирам нещата и да се консултирам с нея.

- Никога няма да изразя недоволство за всеки недостатък на жена ми. Ако има такива, ще ги обясни с нея с любов и ще я подкрепя в преодоляването им.

- Винаги ще имам вяра в жена ми.

- Аз никога няма да имам друга жена с грешни намерения, нито с незаконни отношения.

- Аз ще нося вкъщи всичките ми доходи на жена ми. Разходите в домакинството ще бъдат направени с нейно съгласие.

- Винаги ще полагам усилия да гарантирам комфорт и щастие.

- Аз няма да обвинявам или критикувам съпруга си пред другите.

- Ние ще решаваме сами нашите различия и грешки в личния живот.

- Ще имам учтиво и толерантно отношение към жена ми. Винаги ще правя компромиси.

- Ако жена ми е зле, или не е в състояние да изпълнява някои от задълженията или чрез някои недоразумения се държи неправилно, няма да оттегля подкрепата си или да откажа да изпълни моите задължения към нея.

 

След тази церемония, музиката утихва и идва булката. Тя пристъпва бавно и гледа към земята. Поверието е, че за да има щастлив живот не бива да поглежда жениха си в очите. “Добрата индийска булка е тази, която показва свян и примирение.” Това беше отговорът на въпроса ми” защо булката не се усмихва?”. След време разбрах и другата причина да не се усмихва булката. Дрехите, бижутата, обеците по нея са толкова тежки, че тя едва се движи.

Като цяло тежестта по подготовката на сватбата се пада на булката. Освен психически, тя трябва да премине и през две задължителни традиционни процедури – обрисуването на ръцете и краката с хена (къна) и поставянето на обеца на носа.

Обрисуваните ръце са символ на грижливост, красота и женска ласка. Цялото разкрасяване с хена трае поне 4 часа, като за съхненето на билковата смес са необходими около час – час и половина след рисуването.

Дупката на носа на индийското момиче е символ на девствеността и чистотата. Всяко момиче на около 12-13 години си пробива носа, а в приказната вечер на сватбата там си слага красива огромна халка, която обозначава девствеността на булката. Това е задължително особено за по-висшите касти.

 

Друго характерно за булката е червената точка на челото (бинди). Тя символизира вечна обвързаност с бъдещия и съпруг. Той на свой ред също има червена линия на челото.

 

Следват сватбени ритуали:

Много гривни, бижута, обеци, накити… шарено, пъстро, весело, незабравимо, много танци и музика.

Да попаднеш на индийска сватба никак не е трудно ако имаш няколко приятели индийци, защото на сватба се канят всички – познати и непознати. На нашата покана за сватба пишеше нашите имена и “with friends” което си е доста разтегливо понятие за Индия.