С впечатляващи снимки, чудна приказка и информация за град Казанлък, Александра Димитрова ни потапя в ароматния празник на розата. От сърце и благодарим за участието в конкурса. Пожелаваме и успех и очакваме още интересни пътеписи. За нас е радост!
      Живял в Персия богат шах. Жена му починала и останала прелестната им дъщеря, която била всичко за шаха – радост и утеха, надежда и опора. Нейно любимо занятие било отглеждането на рози. В градината на шаха растели розови храсти от всички краища на света. Те изпълвали с аромат цялото пространство около дома и прогонвали тъгата, когато бащата отсъствал от двореца, зает със своите държавни дела или със сражения, които водел с многобройните си врагове. Веднъж, завръщайки се от победоносна война, довел много пленници. Поискал да увековечи победата си и решил да построи джамия толкова висока, че от нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина. Обещал на майстора, който се справи с амбициозната задача за три дни, да го възнагради богато и да изпълни три негови желания. Не се ли справи обаче – да го накаже. Шахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело. Само един българин – изкусен строител в славянската си родина склонил да опита късмета си. Започнал да изгражда темелите на джамията, но с всеки поставен основен камък усещал, че силите му намаляват и в отчаянието си виждал призрака на смъртта. Все пак не се отпуснал – през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал благоуханният аромат на розите. Вдъхнал дълбоко и това го изпълнило с неподозирана сила. А когато на втория ден видял и девойката сред разцъфналите рози и чул песента й, вече не се съмнявал, че трябва да преодолее умората си и да победи. На третия ден джамията била готова и от нейното минаре се виждала цялата прелест на розовата градина. Но момъкът търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Те говорели повече от това, което могат да кажат устата. Шахът бил много доволен и попитал майстора кои са трите му желания. – Първото – рекъл твърдо чернокосият българин – е да освободиш моите пленени сънародници. – Да бъде! – отвърнал шахът и наредил тозчас да ги пуснат на свобода. – Второто ми желание е да раздадеш толкова пари на сиромасите, колкото струва строителството на тази джамия. – И това може – казал шахът и бил готов цялата хазна да изпразни, но да задоволи желанието на изкусния майстор. – А третото ми желание – вече по-нерешително и със стеснение заявил момъкът – е да ми дадеш за невеста момичето, което съзрях между розовите храсти в градината… – Това не! Само това не! – извикал шахът, защото тази девойка била единствената му възлюблена дъщеря. – Хвърлете го в тъмница и го бийте, докато забрави това свое трето желание! – заповядал разгневеният баща. Волята на шаха се изпълнявала безпрекословно. За всички подчинени тя била закон, но не и за дъщеря му. Не че била разглезена или непокорна. Тя просто била влюбена. За първи път и много силно. Вечерта тя тайно се промъкнала в тъмницата, отворила портите й и заедно с любимия човек побягнала далеко, далеко към слънчевата родина на избраника си. Пътят им минавал през пустиня – препятствие, което не било по силите на нежната девойка. Почувствала безсилието си, тя помолила напетия българин да вземе розовия храст, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна. Напразно момъкът я молел да не го изоставя. Носел я на ръце, галел косите й, целувал ръцете й, но не могъл да я спаси от ледената целувка на смъртта. После плакал така искрено и жално, че розата се разлистила, за да прогони мъката, а нейните разцъфнали пъпки подканяли момъка да бърза и да я посади в своя роден край, като го превърне в розова градина. Така и станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата, а тя изпълнила цялото пространство на долината. Нарекли я Розовата долина. Там и по цялата страна розата цъфти, прекрасно благоухае и гони скръбта, а с красотата си радва влюбените. Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се появяват капки роса. Не, това не е роса, това са капките сълзи на двамата влюбени, които не могли да живеят под мирното небе на слънчева България и край приказните заливи на Черно море… Ежегодно в Казанлък се провежда Празник на Розата. Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (ak?e k?zanlar — бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с “а” и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък. Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (или неолит). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I (днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града), става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа). От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия. Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Синята река , след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие — висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов през 1820 г. Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен. На 03.06. беше кулминацията на Фестивала на Розата. Рано сутринта преди изгрев слънце розоберачи посрещнаха първите туристи в масивите край село Енина. Там всички бяха закичени с дъхава кътка от маслодайната роза Дамасцена. В 12.00 часа Празникът продължи в Казанлък. Центъра на града беше превърнат в сцена, на която се представиха деца от детските градини, фолклорни, спортни и самодейни групи от Долината на Розата. Шествието беше открито с приветствие от кмета Галина Стоянова. След това думата беше дадена на Царица Роза – Нели Славова. Празничното шествие започна с парад на малките царици-роза от детска градина. Красавиците бяха последвани от дузина мажоретни състава от училища в града, много фолклорни групи, футболния и волейболния отбор, отборът по спортни танци.   Своеобразен връх беше дефилето на рокерски клуб „Червени рози”. По официална статистика в празника са взели участие над 6000 души. Всички хвърляха с пълни шепи уханни розови листа. Двама възрастни мъже с пръскачки на гърба обливаха гостите с розова вода.   Бай Ганьо раздаваше гюлчета с българското злато. В дефилето се включи и група японски туристи, облечени с кимона. Празникът завърши с кръшно българско хоро, в което се включиха всички. Из целия град цареше празнична еуфория.

 

Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://wandi-tour.com/ и телефон: 00359 32 964970.

На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии

 

Дайте оценка на пътеписа:

(20 гласа, средно: 3,10 от 5)

 Loading ...