Конкурс за пътеписи 2012: Село Скандалото – диво и красиво
етикети: Априлци, Конкурс за пътеписи 2012, река Видима, село Скандалото, Троян
Благодарим на Таня Рангелова за втория пътепис, с който се включва в конкурса за пътеписи на Разходка.ком. Толкова спокойствие, зеленина и естествена красота е описала авторката на пътеписа. Чудесно райско кътче. Скъпи приятели на разходките и туризма, за участие в конкурса за пътеписи, вижте условията тук.
Най-сетне дойде лятото-така дългоочаквано и жадувано от мен. След безкрайно дългата, снежна и студена зима съвсем се замечтах за топлите и ласкави слънчеви лъчи и милувката на лятото – любимия ми сезон.
Размечтах се в края на юни да отида малко на планина, далече от панелната сивота и напечения асфалт. Напосоки избрах една оферта за непознато място за мен – семеен хотел в село Скандалото. Признавам си, че селото го чувах за първи път и дори незнаех къде се намира. Духът ми на неуморна пътешественичка и жаждата ми за нови места ме подканиха да се отдам на почивка в едно непознато за мен място.
Незнаех какво да очаквам и така в един малко по-прохладен юнски неделен ден потеглихме с любимия на заслужен отдих към село Скандалото. Вече знаех, че селото се намира в Балкана, между Априлци и Троян, така че бях взела билети за автобуса от София до Априлци и в 8.30 ч. сутринта започна нашето пътешествие към неизвестното.
Пътуването се оказа доста дълго макар, че селото не е толкова далече – намира се на 15 км след град Троян. Ние обаче попътувахме към 4 часа защото по пътя спирахме във всяко населено място. Е, важното е, че по обяд стигнахме до Скандалото. Когато слязохме от автобуса веднага видяхме табелката за нашия хотел – „Семеен хотел Скандалото 1896“. За да стигнем до хотела минахме по мост над река Видима и в края на малка уличка видяхме стара бяла къща, която се оказа нашия хотел.
Там ни посрещна изключително топло Даниела и веднага ни показа стаята – просторна и светла стая с изглед към реката. Прозорецът бе открехнат и едно голямо красиво зелено дърво пъчеше гордо короната си в него, за да ни пази сянка. Вслушах се в шумоленето на листата на дървото, ромона на реката-пълноводна заради снежната зима и дъждовна пролет и сладкопойните птички, които огласяха околността. Градския ми слух направо бе отвикнал от такива звуци. Атмосферата в хотела и спокойствието на селцето, гостоприемството на Даниела и прекрасната река веднага ме спечелиха и убедиха, че макар и случайно съм попаднала на страхотно място.
Нали съм си любознателна по отношение на местата, които посещавам се поинтересувах за къщата, в която е хотела. Разбрах, че това е стара къща, построена през 1896 г., която през 2004 г. е реставрирана и пригодена за хотел. Семейният хотел има десетина стаи, механа и красива лятна градина във вътрешния двор.
Нямах търпение да се разходим по уличките на селото, така че след като похапнахме вкусна домашна гозбичка, поехме на обиколка. Разходихме се покрай реката, видяхме много селски къщи – някои позапустели, други постегнати и обновени. Тук-таме в дворовете на къщите видяхме и техните обитатели. Излязохме на главната улица, където видяхме кметството на селото – интересно то бе заключено с дебел катинар.
Продължихме по главната улица от единия бряг на реката. В двора на една от къщите бяха седнали на сладка раздумка двама мъже. Единия от тях ми се усмихна и ни покани да поседнем при тях. Поканата бе толкова сърдечна, макар и неочаквана, че ние я приехме. Веднага се появи и усмихната жена, която ни предложи турско кафе. И така седнахме при тези дружелюбни хора, с които си поговорихме.
Те ни разказаха за селото, за интересни пътеки и места, които можем да посетим. От тях научихме, че селото днес наброява не повече от 90 човека – предимно възрастни хора. Оказа се, че кметството е затворено, защото кметицата е в майчинство и че в селото растат на воля няколко дечица. Попитахме за магазин и ни обясниха, че има един такъв, който се намира в началото на селото, на главния път. Разбрахме и, че в селото освен в нашия хотел може да хапваме само на още едно място-в малко бистро срещу местния магазин. Е може да няма магазини, хотели и заведения, да не говорим за банкомат и ПОС терминал, липсващия обхват на места на gsm-ите, както и липсата на интернет и прекъсванията на кабелната телевизия, но аз се почувствах като в рая точно тук в това малко диво, но много красиво място. Гостоприемният ни домакин ни изпрати като ми набра прекрасни рози от градината си, които имаха опияняващ аромат. Занесох си букета в стаята в хотела и той ме радва до края на нашата едноседмична почивка.
На следващия ден сутринта решихме да отидем до църквата в селото, която се намираше срещу хотела ни. До нея се стига като се мине през каменен мост на другия бряг на реката. За моя изненада църквата бе затворена и успях само през процепа на дървената порта на двора да хвърля едно око.
После научихме, че църквата е отворена само в неделя сутрин и по църковни празници. От рекламната брошура, която намерих в хотела се осведомих, че църквата се казва „Свети Архангел Михаил“ и е построена за 4 години, като началото е поставено през 1870 г. Много се впечатлих от историята около построяването на храма. Храмът е построен след специално разрешение от турския валия по молба на жителите на селото, като са били поставени следните условия: църквата да не бъде на високо място, за да не се вижда отдалече, да няма куполи и да изглежда външно като обикновен дом, както и да няма камбанария.
Човекът, дарил първата сума за църковния градеж се казва Пею Недялков, който е бил необразован овчар. Пею Недялков дава 50 звонка, а в последствие дава допълнително и дарение за закупуване на църковен полюлей. С този дарителски жест заслужава името му да бъде изписано в храма като негов ктитор. Всички селяни участват в строежа на църквата-кой с пари, кой с труд. По-късно, през 1899 г. се построява и камбанария в двора. Легендата разказва, че името на църквата „Свети Архангел Михаил“ е избрано от по-възрастните селяни, за да омилостивят светеца да не бърза да прибере душите им.
Срещу църквата в приземния етаж на двуетажната къща на Величка Андонова, през 1859 г. се е помещавало първото килийно училище. За съжаление днес къщата е пустееща и рушаща се.
От тази къща започва много приятна пътека, която води към махала „Кованджиите“. Пътят върви през гората с леко изкачване. Невероятно приятно е, защото високите зелени дървета пазят сянка, а отстрани ни следва реката. По време на почивката ни тази пътека ми стана много любима и всеки ден се разхождахме по нея.
В другата посока от хотела, тръгвайки към главния път и минавайки покрай едно малко ателие се стига до махала „Лъката“ или както местните я наричат „квартала на богатите“. Мдааа тук къщите определено са много хубави, с големи добре поддържани дворове, а някои и с доста масивни каменни зидове.
В тази част на селото има три къщи за гости покрай които минахме, но бяха празни. Една от тези къщи се казва „Алекскрис“ и местните я наричат испанската къща, защото е реставрирана от испанец, намерил тук в лицето на местна жена любовта. Един чужденец вместо да събори старата полуразрушена къща е запретнал ръкави и я е реставрирал с много мерак. Самия той е част от жителите на селото, които му отдават заслуженото уважение, че е запазил старата къща.
Минавайки покрай испанската къща пътеката се стеснява и се стига до стар въжен мост над реката. Минаваме люлеейки се по него, за да преминем от другата страна на реката и в далечината виждаме главния път. Сега се връщаме вървейки по него към хотела.
И тъй като времето е прекрасно решавам да направя плаж на реката. Почти пред хотела има тясна просека, по която лесно се слиза на реката. Вместо на пясъка, се излежавам на камък, изгладен от водата. Чувството е неописуемо. Реката бучи около мен, провирайки се между камъните, има много риба, а водата е кристално чиста – виждам малките камъчета на дъното. Имам си естествена сянка – огромен орех величествено ме пази с короната си, хвърляйки сянка върху избрания от мен камък.
Благодарение на планинския ветрец ми е приятно разхлаждащо. Имам си и естествено джакузи, което не отстъпва по нищо на джакузи в 5-звезден хотел.
Когато се потапям в този участък на реката си облягам гърба на правоъгълен камък, а краката ми са точно във водовъртежната струя на падащата вода между камъните. Водата е прохладна и освежаваща. За да се стопля сядам на топлия камък и съм толкова очарована, хипнотизирано гледам течащата вода, която сякаш отмива всичките ми проблеми и мисли.
Само за час на този импровизиран плаж се почувствах неописуемо спокойна и отпочинала. Речните камъни ми припомниха разказа на местните хора, че името на селото идвало от тези „скандални“ скали, на които навремето се събирали много разсъблечени хора на плаж. А днес на „плаж“ бях само аз. Виждам, че даже на някои от скалите има надписи с бяла боя „ Плаж“ и „Добре дошли“.
Дните ни минават неусетно…Сутрините се будим от кукуригането на петлите, песента на ранобудните птички и мириса на домашни вкусни мекички, пържени филийки, банички, милинки…Дните прекарваме в спокойната тишина по пътеките на селото, в околната гора на разходка и на плаж сред скалите на река Видима…Нощем спим непробудно, завити с дебело тъкано одеало опиянени от свежия и прохладен балкански въздух.
Хубавото, както всички знаем свършва бързо и когато дойде време да си тръгнем от тук, направо не ми се разделяше с усмихнатите балканджии и китното селце.
И за да ви изкуша съвсем и вие да посетите това непознато българско селце бих искала да добавя думите на поета:
„В полите на Стара планина
и в красивата и долина
има едно чудно село,
наричаме го Скандало…
Как да го опиша аз не зная,
като част може би от рая,
защото то е толкова красиво,
че трябва да го видиш на живо,
и който в него е роден,
от магия цял живот е запленен…“
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Много ми хареса пътеписа. Не бях чувала за това село дори. Има странно име, но емоционалните думи ме пренесоха на това място. Харесаха ми и снимките. Много е хубава идеята на този конкурс-така хората, които обичаме да пътуваме научаваме много полезни неща. Ето аз за себе си открих едно ново място, което ще посетя заедно със семейството си благодарение на прочетеното тук.Има и други хубави пътеписи, но този ми стана фаворит. Успех на авторката и да не обръща внимание на злобните коментари-ами като са такива изтъкнати филолози да вземат да сътворят нещо поне толкова интересно и хубаво! То това е типична черта на българите-да плюят, че е най-лесно….
Ей мила ми дружке прочетох на един дъх какво си сътворила! Уау много си добра-направо ме повлече с теб в това приключение. И преди съм го казвала и сега ще го повторя – много те бива с думичките! Така сладкодумно ги редиш, така хубаво описваш, че емоцията завладява четящия. А и пак да ти кажа това което ти казах преди години – сбъркала си си професията моето момиче! Хабиш таланта си! Пиши. пиши, пиши! Направи хобито си професия! Така ще изпълниш мечтата на всеки човек-да работи за удоволствие! Пожелавам ти да имаш късмет и да го реализираш!А и естествено-гласувам с отличен за теб
Прекрасен пътепис! Толкова увлекателно, емоционално и завладяващо написано! Браво на автора! Гласувам веднага и пожелавам успех!!!
“хипнотизирано гледам течащата вода, която сякаш отмива всичките ми проблеми и мисли.” Този стил ме завладя! Изпитаната радост и наслада ми ги предаде като невидима щафета. Сякаш подаваш ръка и ни водиш безтегловно в тишината и спокойствието, и благодатта. Рисуваш лежерно, пастелно, пленително!Говориш с толкова чувства, че така може да говори само един влюбен в това, за което разказва.Четох някакви мижави коментари и забележки на хора, които са студени и ме е жал за тях, че те никога няма да видят същественото, такава им е нагласата-когато им сочиш с пръст сияйната луна, те гледат пръста ти. Аз съм случайно тук, но ми се ще да потърся още нещо видяно от тебе и сърцето ти! Успехи!
Благодаря за докосването до малко познатата, девствена красота на
България ! С перо и око докоснахте моите сетива!!! Прекрасен пътепис – поздравления! Гласувам и също пожелавам успех…. и пишете, пишете
Благодаря Рени за топлите приятелски думи! Познаваш ме отдавна и си уловила желанието, с което предавам емоциите от преживяното. Благодаря за прекрасните думи на Мария, Мая, Росен и Веселин! Не ви познавам, но така ме стоплиха вашите думи….Радвам се, че съм ви предала емоцията-моята цел е именно това-да разкажа на хората какви интересни места има в България, да ги преведа заедно с мен по знайни и незнайни кътчета и да ги запаля с духа на пътешественика. Нека други да броят запетайките и повторенията-има и такива хора, за които са важни дребните неща. А на Веселин мога да поканя специално да прочете и другия ми пътепис, публикуван на сайта на razhodka.com и посветен на Балчик-http://razhodka.com/2012/06/konkurs-2012-balchik/
Надявам се да му хареса!
Прекрасно е описано нашето село, само че не мога да се съглася с авторката, че е толкова “диво”, колкото го описва (това е може би “добавката”, която прави дестинацията по-загадъчна, а статията по-атрактивна) все пак, аз ползвам интернет… И щеше да е възпитано поне да бяха написали инициалите на поета написал стихотворението, в случая аз…
Относно стихотворението, което съм цитирала в пътеписа, изрично съм го сложила в кавички. Ако знаех кой е автора щях да му напиша името. Но тъй като там където го прочетох бе просто написано “поета” затова и аз го цитирах по този начин. А за това дали селото е диво или не оставям да прецени туриста като го посети. Лично аз на свой гръб изпитах липсата на интернет, банкомат, ПОС терминал, прекъсваща кабелна телевизия, липса на обхват на мобилния ми телефон, единствен магазин работещ с нестандартно работно време, запечатано кметство, едно единствено заведение….Но не се оплаквам от това-напротив-хареса ми много и се откъснах от софийското ежедневие където тези всички екстри дори ми идват в повече. То и това бе смисъла на моята почивка-да попадна на възможно най-спокойното и релаксиращо място. И го открих за себе си именно в село Скандалото.
Поздравления! Радвам се, че има хора, които по този начин оценяват красотите на това пленително местенце. И аз съм една от тези, които ме плени и вдъхнови и надявам се, няма да звучи хвалебствено, но реставрацията на къщата в която е хотел “Скандалото” е доказателство на моето вдъхновение. Може би ще са ви от полза някои легенди, които аз научих след като се заселих там. Историята на селото е дълга и много интересна, нищо че то изглежда толкова малко и спокойно. Ако искате, пишете ми!
Поздравления за Таня.Съвсем случайно се натъкнах на пътеписа.Когато го прочетох се разплаках. В това село е роден моя дядо по бащина линия.Аз се казвам Милка и съм кръстена на него.Когато беше жив, често ми е разказвал за родното си село Скандалото.Прекрасна природа!Аз живея в Шумен. Ще направя всичко възможно да посетя селото,да се потопя в това планинско селце, да видя водопада,старинните къщи.Желая Ви здраве,щастие и успех в работата!
Благодаря на Милка за милите думи и хубавите пожелания! Милка, пожелавам ти от сърце в най-скоро време да отидеш в родното място на дядо ти! Скандалото завинаги плени сърцето ми с красотата, спокойствието и милите му жители! Самата аз искам пак да отида там!
Благодаря много и за коментара на Дияна Гигова, който чак днес видях!