Ето какво ни написа следващата участничка в конкурса: ” Здравейте, пише ви Дебора Иванова от СОУ ” Васил Левски” гр. Опака. Ученичка съм в 11кл. и както повечето ученици страшно обичам да пътувам. Радвам се,че споделям с Вас едно пътешествие,което остави голямо отражение в моя светоглед и отношение към историята на България, родните поети и герои. Обичам много българската природа и култура. Надявам се да успея да отворя вратата към вашето внимание, пожелавам ви приятна разходка из моите спомени ))”
От сърце благодарим на Дебора за прекрасния разказ, който ни връща към ученическите пътешествия и Копривщица. Ще се радваме отново да се включиш в конкурса,  Дебора.

Припомням ви и условията на конкурса за пътеписи, фотописи и видео клипове.

Рано сутринта на 5 юни 2012г. с моите най-добри приятели – Петя , Павел и Христина, и разбира се Г-жа Неделчева – учител по история и цивилизация в нашето училище тръгнахме на малко пътешествие до град Копривщица. Амбициозни и уверени ние работихме по проект, който спечелихме  и ни подариха страхотна награда – участие в еко лагер – „Поколенията – ръка за ръка”. Часът беше 4:30 сутринта, но това не пречеше на усмивките и бодрото ни настроение. В мислите ни се нижеха очаквания, идеи и малко притеснения, но те бурно се разсейваха, защото с качването ни в автобуса всеки се замечта в своя малък свят побран в седалката на луксозното возило.

Автобуса трябваше да пристигне в град София, където бързо да се придвижим с такси до площад”Александър Невски”.Там ще ни чака групата с останалите ученици и ръководителите на проекта,и заедно ще отпътуваме към Копривщица. Този добре подготвен план се осъществи без аварийно и след около шест часа път вече се бяхме настанили удобно в автобуса, които пътуваше за Копривщица. Още преди пристигането нашата общителност ни спечели нови приятели, което обещаваше още по- хубаво прекарване на трите дни по време на лагера. Разговорите и бодрия смях прекъсна ръководителката-  Г-жа Караангова за да съобщи, че до пристигането остават по- малко от 5 минути. Всеки бързо взе багажът си и отправи поглед към предното стъкло в очакване на първия пейзаж в началото на града. Скоро пред нас се откри табела с надпис „Копривщица” , а след нея облечена в жълта рокля с червена капела стоеше първата къща от крада. Кротко прибрала висока череша в двора си, тя приветливо развя червените пердета на прозорците си, с което ни каза „Добре дошли”.

Автобусът спря пред малък площад, на който гордо се издигаше висок паметник .   Побързах да се снимам, разбира се.

 (Първата снимка е правена на паметника с табела „Да браним народната свобода, за която паднаха поборниците от април 1876г., намиращ се в центъра на гр.Копривщица).

Времето и графика ни притискаха и бързо трябваше да се организираме и по картата да открием своят дом за следващите 3 дни. Целият град е запазил своята стара архитектура и това е нещото, което ни заплени и пренесе в един различен свят – исторически и наистина български. Бяхме осем групи, разделени в различни къщи-хотели. Нашата се казваше къща „Велина”. Бяхме топло и мило посрещнати от нашите хазяи и това покани уюта в развълнуваните ни сърца. Кратка разходка из малкия двор и двата етажа откри пред нас истината за много от въпросите,и изкорени догадките ни. Тя и отвътре беше толкова топла и уютна, колкото ни изглеждаше отвън. С моите две приятелки бяхме настанени в една стая, а Г-жа Неделчева и Павел имаха свои собствени, но тъй като бяхме на един етаж деляха ни само крачки от стая до стая.

Имахме организиран обяд в 1:00ч.  и след това се събрахме цялата група във сградата на второто взаимно училище в България от 1837. – „Св.св. Кирил и Методий”.

(  Този устоял на времето паметник на българската просветна история остави незабравим спомен в сърцата ни и стана повод за национална гордост у нас.  Ето, снимката, която си направих веднага след като пристъпих в двора .)

 

 

Следобеда мина бързо, защото всяка група имаше отредено време за  да представи идеята ,с която е участвала в проекта, а обстановката и многото антики и стари битови вещи, които успяхме да разгледаме в една от залите също ни отвлече от времето, което все така бързо минаваше или просто така ни се струваше…

Вечерята ни мина в ресторант „Галерия”,където прилежни сервитьори ни караха да се чувстваме важни гости, а към 10ч. първите ярки лъчи на луната ни завариха в разговори в стаята на къща „Велина”.

Сутринта бяхме посрещнати с „Добро утро, приятели” и вкусни топли банички по стара рецепта от нашата хазяйка, която надмина нашите очаквания. Тази ведра закуска и топлата чаша чай, обещаваха ден изпълнен с изненади, приятни изненади.

Този втори ден от нашето гостуване беше най-емоционален за нас, защото имахме възможност да бъдем творци, работейки по едни от най-старите български занаяти.

Първият обучител имаше за задача да ни разкрие тайната за изработването на „плъстите”. Това са интересни фигурки, форми, пана, брошки и дори дрехи, наметала и одеала, които са направени само с помощта на вълна, сапун и топла вода. Без конци и игли ние си изработихме страхотни брошки, които бяха толкова цветни и живи, колкото и усмивките ни по време на работа.

 (Изпращам ви снимка от работата с „плъсти” в първото ателие, където нашите изделия са вече в готов вид”)

 

Време беше да се придвижим до второто ателие. Тъй като то беше на 15 минути път една възрастна жена с усмивка и хурка в ръка ни говореше за прежди и конци. Интересно ни беше и да опитаме да предем с нейна помощ, а за това че не се справяхме бързо обвинихме малкия си опит.

На края на една тясна уличка ни посрещна млада, весела и бодра жена с кърпа в ръка. Беше сложила червена престилка, на която ярко се открояваха петънца от брашно, за нас това беше достатъчна подсказка – време беше да изпробваме готварските си умения.

Всеки получи нова престилка и място на една голяма квадратна маса в средата на уютна механа с горяща камина. В цялата стая се носеше аромат на топло изпечен хляб, и това се оказа вдъхновението ни.

След кратка беседа за хляба и различните рецепти, с които може да бъде приготвен, всички запретнахме ръце.

С малко помощ при съставките и месенето нашите кръгли творения от тесто заеха мястото си до камината, където зачакаха да бъдат изпечени.

 (Изпращам ви снимка, на която се виждат нашите хлебни пити.Тук са украсени и вече готови за печене.  )

 Същата вечер имахме резервация в механа „Дядо Либен”, където щяхме да опитаме нашите хлебни пити.С нетърпение очаквахме да определим коя пита е станала най-вкусна и коя най-красива.

Следвахме точно графика си и след кратка следобедна закуска вече плетяхме гривнички от вълнени конци в третото ателие. Там научихме не само нова плетка за гривни и накити , но и технологията, която са използвали преди години нашите деди за да боядисват вълната в различни цветове. Не можехме да повярваме  как от природни материали са се добивали всички познати ни днес цветове. С помощта на топла вода и билки боядисахме малки кълбета вълнени конци в три различни цвята.

Всеки закичен с красива саморъчно изплетена гривна се отправихме към последното ателие – Грънчарското. На едно голямо грънчарско колело всеки имаше възможност да сътвори по свое предпочитание чинийка, ваза или пепелник.

 (На снимката е запазен момент от работата ни с грънчарското колело)

След като всеки от групата направи своето първо глинено изделие, заедно благодарихме на учителя, който удостоихме с приз за най-интересен и забавен, и заредени с много положителна енергия и усмивки се разпръснахме по малките хотелчета  за да се приготвим преди вечерта да ни е изненадала.

Най-забавните мигове от нашето пътуване преживяхме в механа „Дядо Либен” – втората и последна вечер от престоя ни в гр.Копривщица.

Специален обучител по народни танци и DJ се грижеха никой от нас да не скучае и за миг. Чувствахме се и удовлетворени, играейки хора на най-хубавите български народни песни, съживявахме старите традиции и всеки крадеше своите хубави мигове за да ги запази завинаги в сърцето си.

(В малкото мигове, които не играехме лудо се снимахме с нашите приятели, които вече не наричахме „нови”.Отляво на дясно: Деница , Венсан и аз. )

 След вечер на безспирна веселба  и танци, утрото ни посрещна с топли лъчи, а ние леко мързеливо се приготвихме за последния ден от нашето малко пътуване. Закусихме и се събрахме на площада в града. Там бяхме разделени отново на четири групи и всяка група, водена от своя ръководител и екскурзовод се отправи на дълга разходна из музеите и забележителностите в град Копривщица.

Едни от най-интересните места , които посетихме бяха родната къща на Димчо Дебелянов и Георги Бенковски. Имахме голямата възможност да усетим уюта и мира, който цареше около нас. Чувствахме се горди да стъпим там, откъдето са минавали героите и родната история все повече покълваше в душите ни.

(Както вече казах, едно от местата, които ни плениха беше родната къща на Димчо Дебелянов, ето защо, ви изпращам снимка от там.)

 След разходката из града всеки от нас зае мястото си в автобуса, с който щяхме да пътуваме до София, а от там към родните си градове.

Благодарността си към организаторите изразихме с бодра песен, а те от своя страна връчиха на всеки сертификат за участие в еко лагера и чанта с много други изненади…

 -          Добре дошли! Как беше?! – посрещнаха ни родителите ни на автогарата.

-          Повече от страхотно ! – отговорихме бързо ние и залисани в разкази за тридневното ни пътешествие, всеки се запъти към дома си.

               И до днес спомените ни се редят в ума като синци и правят нанизи от хубави моменти и спомени за този чудно красив и български град. Той завинаги ще остане в мислите ни като райското кътче, в което се пренесохме над мечтите си, а приятелството ни крепи клетвата, която си дадохме преди да тръгнем:

-   Един ден отново ще бъдем твои гости Копривщице,  градче китно и сбрало слава вечна, а ти скрита като в тъма от хората, чакай да чуеш веселите ни гласове :

- Копривщице, гости са ти дошли! …

 Апел: Благодаря на организаторите на този страхотен конкурс, защото той е шанс да споделя моите преживявания и мигове. Благодаря, че с четенето и снимките, Вие си взехте част от моето сърце, а то е пълно с гордост към България, българските градове и народа.

Нека бъдем единни и пазим историята си, защото тя е покана да живеем в бъдещето…

 Поздрави от гр. Опака и родния Балкан !

Дайте оценка на пътеписа:

(34 гласа, средно: 4,24 от 5)

 Loading ...