Йорданка Райкова отново успява да ни размечтае за една прекрасна дестинация – Филипините. Толкова екзотика, слънце и красота … Специални благодарности на авторката за прекрасното включване в конкурса на Разходка.ком. Дани, ще се надяваме да ни споделяш твоите пътешествия из света дори и да няма конкурс

Да се придвижите от България до Филипините е задача с малко повишена трудност и изпит по търпение за дълго седене в самолетна седалка, затова е препоръчително да е в рамките на азиатска обиколка, включваща поне още една страна, за да бъдат балансирано разпределени отделните полети и оптимизирана цената на самолетните билети. Например сравнително  изгодно е да се лети с Turkish Airlines през Бангкок, и от там с полет на нискотарифните Cebu Pacific Air да се доберете до Манила.

Колкото по-отрано организирате пътешествието си, толкова по-добри и разнообразни оферти ще намерите.

 

Пътуването със Cebu Pacific Air е различно и запомнящо се преживяване. Аз ги наричам летящото караоке, защото по време на всеки полет се провеждат игри-конкурси за най-добре изпята или разпозната песен от пътници. Екипажът призовава доброволци, желаещи да участват и след акустичните изпълнения, предизвикалия най-шумните аплодисменти печели чантичка със сувенири на авиокомпанията. Опознавайки по-късно филипинците, ще установя, че това не е опит на азиатския превозвач да бъде оригинален, а естествен израз на душата и народопсихологията на народа им, подобно на караоке-то при японците.

След паспортната проверка се отправям към линиите за багаж и докато приятеля ми чака  лентата да завърти куфарите, аз се заемам да събера различни брошури от рафтовете с туристическа информация. Прави ми впечатление, че на официалния пътеводител с картата на Манила, на първи ред, е поставен предупредителен призив към всички посетители да внимават за принадлежностите си по време на целия престой на Филипините, особено на места, където се струпват много хора. Малко ми е досаден наставническия тон, защото се чувствам подготвена – опитна  пътешественичка, прочела много за страната. Знам какво ще последва и с таксито – шофьорът не ни изненадва казвайки, че брояча не работи. Обявява ни сума неподлежаща на оспорване, резултат на установения  монопол върху цените на таксиметровите услуги на мини-картела на бакшишите. Потегляме към хотела ни, намиращ се в Ermita – централната туристичеса зона. Още след първите няколко километра отрезвявам и си давам сметка, че престъпността в столицата е сериозна. Пред всяка банка или учреждение, където се събират пари, стоят въоръжени с автомати или пушки охранители, пешеходците са малко, а много хора живеят буквално на улицата.

След малко се отпускам и се наслаждавам на множеството jeepneys – шарени малки джипове с удължена рама-ремарке, неостъклени прозорци и вход от задната страна. Те са местните маршрутки и може би най-характерната емблема на Филипините. Приличат ми на движещи се графити, отрупани с всевъзможни рисунки и надписи, предизвикващи едновременно недоумение и смях. Наследници на оригиналните военни Jeep, въведени от американците по времето на управлението им в страната, jeepneys са се превърнали в израз на филипинската градска субкултура. В купето им са разположени по две дълги пейки, чийто капацитет е относителен – от 15 до 25 човека и дори да няма видимо места, винаги ще се поберат още двама. Радиото на шофьора миксира гръмко всякакви музикални стилове, създавайки настроението на студентски купон. Шумът, близостта на телата и спонтанните лични разговори са непонятни за западните туристи, но какво друго остава за дългите часове в обществения транспорт. Всъщност за Филипините човек трябва да си остави много време и търпение за всичко.

В хотела ни предлагат да оставим всички ценности на съхранение в сейфа на рецепцията – местен стандарт, а докато разопаковам багажа, предприемчивия мениджър успява да пъхне,  почти дискретно, в джоба на гаджето ми картичка на момиче, предлагащо special massage. На осмия етаж терасата ни е обкована с решетки и направо си представям какво е усещането да си в затвор. Консултираме се с консиержа къде можем да опитаме филипински блюда. Насочва ни към Robinsons – най-близкия мол. Тръгваме недоволни, но в потвърждение на хотелската препоръка, по пътя не виждаме нищо подходящо, освен няколко бара с дами,  подканващи минаващите отвън мъже. Скоро ще осъзная, че моловете са от невъобразимо по-голямо значение за филипинците, отколкото е описано в туристическите пътеводители. Предлагащи едновременно чистота, свежест и прохлада в горещите и задушни дни на дъждовния сезон, та са събрали и необходимостите, разположени според нашите представи по централните улици на всеки град – от стоматологичния кабинет, до куриерските услуги, всичко от което имате и нямате нужда за ежедневието. Населението от почти несъществуващата средна класа прекарва живота си  в търговските центрове, отблъснато от мръсната и опасна улица. На островната държава е измислен и популярен глагола malling, изразяващ тази национална особеност.

Robinsons ни изумява с разнообразието на ресторанти на всеки етаж. Избираме Mangan, предлагащ местни специалитети. Филипинската кухня е интересна смесица на азиатски с испано-португалски  рецепти. Много от имената са испански, а най-забавното е, че filipinos не го осъзнават. Те познават от векове названията им и за тях звучат също толкова филипински, колкото на мен испански. Adobo е известен метод за приготвяне на месо или морски продукти с оцет. Останал от колониалната епоха, този готварски похват цели да прекъсне развитието на бактерии в храната и неутрализиране на лошите миризми. Kare-kare е популярно готвено с телешко и зеленчуци във фъстъчен сос.

Не трябва да се пропуска и сладкото изкушение halo-halo, представляващо разбит на сняг лед, залят с подсладен червен варен боб, царевица, различни плодови сиропи, палмови семена, карамелизирани парчета джакфрут, тапиока и сладък картоф, заляти с кокосова сметана. Най-отгоре се поставя огромна лилава топка сладолед от purple yam – кореноплодно от рода на картофа. Комбинацията е шокираща за европейския вкус, но без съмнение е кулинарно пътешествие в друго измерение.

На следващия ден се отправяме към Intramuros (преведено от латински означава между стените) – най-старата част на Манила, обградена отвсякъде с крепостни стени, където по времето на испанския колониален период е било разположено централното управление на града.

Обземат ме объркващи чувства. Намирам се насред Азия, а усещането е като да се разхождам из Стара Хавана. И не само заради архитектурата. Филипинците са странно съчетание от азиатско гостоприемство и латиноамерикански темперамент. И дали заради католицизма или наследствено усвоените порядки останали от испанците, обичат да вършат нещата бавно, спокойно и не може да се каже, че прекаляват с работата.

Дамите са по-активния пол в интимното общуване и често залагат желани и очаквани капани на западните туристи, предимно мъже в пенсионна възраст, дошли с надежда да срещнат поредената млада любов, оказваща се не рядко и последна. Тъжно е сравнението, но имам чувството, че азиатската перла се е превърнала в своеобразен старчески дом за мъжки индивиди от третата възраст, радващи се на небивали успехи сред жените – невъзможно постижение, в която и да е точка на Западния свят. Съблазнителките, в голямата си част кръглооки красавици, отличаващи се със смесени европеидно-азиатски черти, малки нослета и пухкави страстни устни, са в постоянна гонитба на светлокожи господа. Дори да оставя за няколко минути сам спътника ми, го намирам заобиколен от момичета, предлагайки му пълноценна компания, а когато разберат, че не е сам, се отдръпват с невинна усмивка и продължават към следващата мишена.

Да попаднете в държава от 7107 тропически острова може да се окаже объркващо. Неизброима част от тях предлагат бели плажове, прозрачни сини води, шнорхелуване около коралите и пъстрия подводен живот. Boracay е най-известния не само с мелодичното си име, но и като най-купонджийската дестинация на Филипините, аналог на испанския Ибиса, гръцкия Миконос и тайландския Ко Самуи. Предлагащ изобилие от Bucket Bars, привличащ неохипита от цял свят да празнуват Full Moon Party, остовът се радва на туристическа пренаселеност целогодишно.

След шумния и опушен Метро Манила, с партньора ми избираме да разпуснем под палмите на ненатрапващия славата си Panglao, разположен близо и свързан чрез мост с по-големия островBohol, десети по мащаб на филипинския архипелаг.

Потапящ ни в друга реалност на източноазиатската държава, в съседска близост с истинския живот на островитяните, прехранващи се с улов и продажба на морски деликатеси и туристически круизи до малките коралови острови наоколо, Panglao носи усещането за мечтана разходка в райската градина.

 

Прехвърлили се в ново измерение, започваме деня с гордите гласове на първите петли и песните на семейството, живеещо до хотела ни. Филипинците са една от най-усмихнатите нации, обичаща  да запява непринудено по всяко време.

След закуска отиваме да се гмуркаме около ръба на кораловия риф и да уловим вечерята ни. Да си призная по-забавно ми е да подавам на рибите парчета от сутрешния хляб и да наблюдавам как отварят хищнически големите си усти, показвайки ми кой е господаря под водата.

 

 

На връщане погледът ми се спира на трогателна сцена, развиваща се на брега. Малко русокосо момче-турист, облечено в модерни и чисти дрешки, се закача с мургавото момиченце с весели очи, живеещо в съседство, навлякло овехтяла рокличка.  На метър са един от друг, но съдбите им принадлежат на различни светове. Във всеки момент могат да протегнат ръце и да се докоснат, но всъщност не осъзнават колко далече стоят един от друг…

 

 

В малкия ни комплекс е създадено особено лично отношение към всеки гост. Организират ни романтична вечеря на самия плаж, със запалени факли, на фона на нощното море. В чашите ни се разлива студено бяло вино и скоро в щастливо размътените ми мисли изкристализира сравнението с помпозната фраза, казана някога по повод на Франция, живот като на Бог.

 

След няколко дни се озоваваме на борда на Turkish Airlines, навръх рождения ми ден, за петнадесетчасовото завръщане във все още студена Европа. Екипажът ме изненадва с шоколадова, фино декорирана торта и бутилка шампанско. Вдигам тост за най-необичайното изкарване на празника ми, след една от най-необикновените, вълнуващи и запомнящи се дестинации.

Дайте оценка на пътеписа:

(41 гласа, средно: 4,51 от 5)

 Loading ...