Град Елена е разположен на 40 км южно от гр. Велико Търново в т.нар. Еленски Балкан, който е част от Елено-Твърдишкия дял на Стара планина. Градът е малък, но е бил средище на възрожденската ни култура и родно място на много видни българи, сред които са Иларион Макариополски, Иван Момчилов, писателят Петко Ю. Тодоров.

Хората тук са гостоприемни и услужливи, а природата е истинска наслада за сетивата – спокойствие сред хълмиста зеленина. Елена и прилежащите й села и махали предлагат прекрасни условия за селски туризъм, нощувки в богато обзаведени вили и къщи за гости, пресъздаващи възрожденския дух на миналото. В Еленския край има и 9 пешеходни маршрута, които отвеждат любопитните туристи до местните природни красоти.

Научните изследвания в района доказват, че Еленската котловина е била обитавана още през късната новокаменна епоха (6 хил.пр.Хр.). В няколко еленски села са открити останки от ранновизантийски църкви (с. Марян, с. Блъсковци) и антични крепости (в землищата на селата Стеврек, Костел и Кипилово).

Има предположение, че в Еленския край се настаняват преселници от Пирдопско по време на походите на Владислав III Ягело и Янош Хуняди (1443-1444г.), както и на бежанци от Берковско след неуспеха на Чипровското въстание от 1688г.

Самият град Елена е документиран от 1430 г. с имената Еляна и Стръмена. Постепенно се разраства и през 18-19 в. градът вече е значим търговски и културен център. Жителите отбранявали Елено-Твърдишкия проход от разбойнически нападения, в замяна на което са се ползвали с данъчни облекчения от турската власт. За да се предпазят от честите кърджалийски набези, еленчани получават разрешение да построят отбранителна крепост (кале) до града.

Името на града се свързва с местна легенда, която разказва, че по една горска пътека в  Еленския Балкан минала щастлива младоженска двойка – девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица.

Разбойници ги нападнали на мястото, където сега е град Елена, и ги убили, защото булката не пожелала да пристане на един от похитителите. От скръб по своите деца родителите им се заселили тук и основали селото, на което младата Елена дала своето име.

В Елена се съхраняват над 6 хил. етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското изкуство и множество старопечатни книги. В планинското градче съжителстват минало и настояще, запазени са над сто културни паметника, от които седем са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата, църквите „Свети Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща (в която се помещава Палеонтологически музей).

Даскалоливницата е едно от най-интересните еленски забележителности. В самото наименование се съдържа предназначението й – „да излива даскали” (името е измислено от Петко Р. Славейков). Това е първият български възрожденски институт за учители, създаден от Иван Момчилов през 1844г., чийто възпитаници са били Петко Р. Славейков, Драган Цанков, Сава Катрафилов и др.

В сградата се помещават две музейни експозиции: „Елена през епохата на Възраждането”, където историята на града е представена в снимки и документи; „Параклис Архангел Михаил”, където са изложени икони и стенописи от едноименната църква в с. Шилковци.

Даскалоливницата присъства символично в герба на града чрез образа на перо, което е израз на будния дух и стремеж към знания на еленчани.

През Възраждането гр. Елена е наричан „Българският Витлеем”, защото е бил единственият в България, където имало три християнски храма. Два от тях са с национално значение – „Св.Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”, а третият е „Рождество на Пресвета Богородица”. И трите са били опожарявани и разрушавани, но издигнати наново от еленчани със средства от по-заможните граждани.

Църквата „Св.Никола” е най страрата в града, още от началото на 16в. През 1800 г. е изцяло опожарена от кърджалиите, но през 1804 г. жителите я възстановяват тайно от турската власт. Когато идвали, изпратени от местния ага, хора на проверка, църквата била маскирвана като обор. Архитектурата й е скромна, но отвътре е богато изографисана, а в архивите й се пазят ценни книги.

Другата значима църква – „Успение на Пресвета Богородица”, се намира в близост до „Св.Никола”, построена е на мястото на параклис през 1837 г. Тя е много по-голяма и внушителна от съседната стара църква и е построена с разрешение от турската управа.

В близост да Елена има няколко природни забележителности, към които водят екопътеки. Сред най-известните е Марков камък, намиращ се на 3 км южно от града. Според местната легенда този огромен скален къс (с размери 6 м/.3,5 м и вис.3,2 м) е хвърлен от Крали Марко по турска потеря.

Друг интересен природен феномен е Христовският водопад на р. Мийковска до с. Руховци, който е с височина 9 м. Тук мястото е  удобно за пикник, има маси с пейки и барбекю.

На 9 км от града се намира и огромен 1300-годишен дъб, наречен “Слона” заради масивен нисък клон, който прилича на слонски хобот. Намира се в землището на с. Багалевци.

Каквато и да е целта на вашата почивка в Еленския край, със сигурност ще останете удовлетворени от видяното и отпочинали благодарение на спокойствието, което излъчва непокътнатата красота на планината.