femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » На Планина, Пътеписи

Пътепис: Имам една малка къща

Публикувано от на 09/10/2010 – 18:025 Коментара
етикети: , , , ,

Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010.

Разказва ни Франциско Хавиер Делгадо Мартин.

Имам една малка къща в планината…толкова далеч от тук, че „тук“ там не съществува.

Времето там го отмерва слънцето. При изгрев слънце тук, започва живота там. Първо срамежлив слънчев лъч докосва прозореца ми и го осветява. Неговите замъглени очертания ме приканват да ставам, но все още изчаквам. Още няколко мига и бързи сенки започват да преминават пред прозореца: лястовички в полет, бързайки да запълнят гладните си стомахчета. Под стряхата има едно гнездо. Това е времето на безкрайните долитания и отлитания, преди слънцето да е напекло и да е станало твърде горещо.

Ставам…правя си едно кафе и обличам пуловер. Летните нощи в Родопите са хладни. Излизам навън. Всичко е мокро от росата…босите ми крака подгизват от допира с тези кристални капчици. Мирише на трева, ябълки и чист въздух.

Сядам и чакам.

Мъглата полека се вдига, разпръсквайки се по планинските склонове надолу и разреждайки се сред пейзажа. Въздухът е свеж. Зеленият пейзаж измества полека тъмнината на нощта. Заслушвам се в трептенето на лястовичи крила и поглеждайки към хоризонта откривам една огромна синева. Слънцето нетърпеливо се издига над короните на дърветата и последните звезди започват да избледняват. Остава само луната – пълна и ясна, конкурирайки се със  слънцето.

Пия кафето си на бавни глътки, сякаш под някакъв ритъм, по който започват да прииждат моите утринни приятели – симпатични бъбрици, сякаш във вечен кръговрат : ляво дърво, предно клонче, камъка на стената… и отнасят по нещо в човките си. Моето присъствие не им пречи. Нито пък на мен тяхното.

Тишината е хладна. Започват да минават първите ранобудни съседи: „ Добро утро, здрасти!“ и с мотика на рамо отиват да събират плодовете на земята. Някои от тях се приближават и ми подаряват домати, чушки, лук или просто своята усмивка.

Не съществува нищо по-просто от това да следваме ритъма на природата, ден след ден, когато желаем да бъдем част от нея.

Имам една малка къща, толкова далеч от тук, че  „тук „ там не съществува. А може би тук не знаем какво всъщност съществува.

Ако желаете да почувствате това, посетете село Буката в Родопите, което се намира на около 20 км. от град Смолян, в посока Арда и на 2 км. от село Могилица. Само на 2 км. от него се намира един от 100-те национални туристически обекта-пещера „Ухловица“.

Дайте оценка на пътеписа:

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (42 гласа, средно: 3,52 от 5)
Loading ... Loading ...

Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

5 Коментара »

  • Stoianka Petkova казва:

    Написано е много увлекателно.Докато четях се чувствах така все едно аз също съм в това прекрасно кътче от България и преживявам всичко това заедно с разказвача.

  • Анна-Мария казва:

    Харесва ми, но е малко кратко.

  • Nikol казва:

    Здравейте, отдавна чета сайта ви и съм голяма фенка, но не умея да пиша пътеписи за съжаление. Статиите и разказите на хората ми показват нови красоти и места, които искам да посетя. Благодаря на организаторите на този конкурс и на участниците за прекрасните пътеписи.
    Този пътепис ми хареса:)
    Автора на пътеписа май не е българин? По името му съдя.

  • Nikol казва:

    Впечатлена съм когато небългари говоря с любов и въодушевление за България :)

  • Xatani казва:

    Здравейте Никол,
    Отговарям Ви от името на автора на пътеписа, тъй като той не може да пише на български – превода е мой. Авторът е испанец, жевее в Барселона, но е влюбен в България и мечтата му е като се пенсионира, да живее в България.

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.