Благодарим на Румяна Стоянова за прекрасната разходка в Люксембург. Като истински пътешествник тя се включи в конкурса за Пътеписи на Разходка.ком с два материала. Ето какво ни написа: ” Здравейте отново, изпращам ви още един -кратък и неотегчителен пътепис – за Люксембург.Снимките са мои, указала съм тяхното място в текста.За моите прекрасни 53 години съм обиколила някои места “по света и у нас” и смятам, че и истинските, и виртуалните пътешествия неизменно обогатяват човека. Усмихнати дни.”
Ако се намирате в Централна или Западна Европа-обезателно „отскочете” до херцогство Люксембург. Пътищата са прекрасни, граници няма  и за часове може да обходите и да се насладите на забележителния „многоетажен” парк-градина, уютни кафенета и достолепни с възрастта си поддържани сгради.

Люксембург, незабележителен с размери  и численост, е значим партньор на  съседните си държави и участва активно в европейския живот. Още през І в. след Христа е заселен от римляните, през годините преминава през феодално владение и графство, което по-късно  – през ХІVв. е обявено за херцогство.

През втората половина на ХІХ в. вече е самостоятелна и неутрална държава. След Втората световна война прекратява неутралитета си,като се присъединява към БеНеЛюкс през 1948 г., година по-късно – към НАТО и е една от шестте страни – учредителки на ЕС.

В средата на лятото, типично за района със  своята свежест  и по-ниски температури от родните горещи Балкани, за няколко часа  успях да премина през цялата столица. Изходна точка ми беше северозападна Германия, така че с автомобил и навигация пробягах  през европейските аутобани, и в прилично време, когато все още поздравът  е “Morning”, започнах своята пешеходна обиколка.

Преминах през прекрасния мост, а отдолу се разкриваше свежа зеленина, подредена в огромна стъпаловидна градина. След насищане на очите на прекрасните растения, пипнати грижливо от човешка ръка, продължих към статуята на Свободата-символ на столицата, която е обявена  и за европейска  на културата  през 2007 година.

 

 

Продължих към неизменните улички с кафенета, ресторантчета и магазини. Независимо на какъв език си задаваш въпроса-английски, немски или френски, усмихнатите столичани ти отговарят. Уличките са тесни, поддържани, сградите – прилепени.

Невероятен шанс беше преминаването на военни музиканти, събиращи възторжените погледи на минувачи  и туристи. Момчетата и момичета се подредиха пред Двореца на Великия херцог  и направиха стилно и стегнато подобаващо шоу.

 

След това продължих да надничам : кафене, магазин, банка,банка, кафене, магазин…Банките са навсякъде – в нови, остъклени сгради, в стари, респектиращи здания или даже немската Шпаркассе – кацнала  в замък!

 

 

 

Банковото  дело, металообработването, химията, туризмът, семейното земеделие  определят люксембургската икономика . И  това  се отразява във  високия стандарт на населението. Хората – слънчеви, всеки сантиметър – оползотворен, навсякъде – чистота, свежест и уважение. Вдишвайки лятната прохлада, се почувствах наистина европейка. Правейки  “people  watching” с чаша ароматно кафе или халба бира, си мечтаех да има много повече такива прекрасни места, включително и в родната страна.

Неслучайно римляните преди двайсетина века кръщават тази зелена земя  като „малката крепост”. Ако имате възможност, посетете тази част на Европа. Ако все още не успявате, разходете се виртуално. И се насладете на предприемчивостта и находчивостта  за настоящето  и бъдещето на забързаните и ведри люксембургци.

 

Дайте оценка на пътеписа:

(80 гласа, средно: 4,88 от 5)

 Loading ...