Ето още един прекрасен пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Даниела Руменова.

Още не беше изгряло слънцето, когато потеглихме към Несебър. Макар да беше лято във въздуха имаше остра студенина. Пътувахме дълго, но успяхме да стигнем навреме за да си оправим багажа и да се порадваме на местността.

Хотелът, в който се настанихме беше доста добре обзаведен, ухаеше на нови мебели,а от гледката на терасата се виждаха още малки хотели, чиито балкони бяха отрупани с кърпи и бански, вече сухи и готови за новия ден.

Предпочетохме да хапнем и да се разходим, преди да посетим плажа.

Решихме да се разходим в Стария град на Несебър, известен още като Стария град-мъдрец, където минало настояще и бъдеще са слети в едно цяло. Историята го обявява, като един от най старите градове в Европа. Основан е от Траките и е наречен Месабрия, което означава град на Мелса. След това гръцка колона му дава името Месемврия. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. През 1956 г. градът е обявен за архитектурно-археологически резерват,където хиляди посетители от цял свят могат да му се насладят всяка година. Това беше и нашата цел!

Преживял блясъка на не един възход и понесъл нищетата на не едно падение, малкият полуостров е запазил следи от всички култури – от древните Траки до днес. Сега стария град е обсипан със сергии и магазини предлагащи различни продукти на изкуството:керамика, текстил, изработки от стъкло и сувенири от морето В този ден успяхме да се насладим на танци от Русия, изпълнени от малки дечица с червени перуки и шарени дрешки, те забавляваха посетителите на местността. Група от германски туристи бяха очаровани от представлението. Не успяхме да изгледаме всичко до край, денят ни очакваше с нови преживявания.

Продавачката на марионетки

След като продължихме разходката си минах покрай сергия за марионетки на млада жена, с тъмен и хубав загар от слънцето, която беше хванала в едната си ръка едно коте-марионетка и с ритъма на музиката,който звучеше от едно касетофонче, движеше котето в танцови движения.Когато видях марионетката веднага при мен се върна спомена от преди 10години, когато пак от същото място, и същата жена ни впечатли с танцуващото коте-марионетка,което родителите ми купиха. Моделът на котето си беше съвсем същото, като това, което ми купиха като дете ,старият касетофон си беше пак той. Този момент ме върна назад във времето и ме изпълни с необяснима радост. Веднага заговорих продавачката и споделих,че и аз имам същата марионетка купена от тук. Поговорихме си малко, това беше еднин от онези моменти, в които се чувстваш жив, изпълнен с някакво внезапно щастие от миналото. Беше незабравимо чувство, което те държи усмихнат цял ден. Разделихме се и тогава тя на шега се провикна: “Един ден и ти ще купиш на своите деца” разсмяхме се и аз продължих.

Вървяхме по дълга плажна ивица докато стигнем до избрания от нас плаж. Слънцето печеше силно,но лек ветрец компенсираше това. Морето беше спокойно, малки вълни прииждаха до брега, водата беше топла и приятна ,въпреки че харесвах по-бурното настроение на морето, водата отпускаше сетивата ми и ме пренасяше в един друг по-спокоен и красив свят. Не си тръгнахме докато слънцето не залезе,наслаждавахме се на златистия пясък и синьото море. Тръгнахме си уморени към хотела за да се заредим с нови сили, за следващия ден.

Свети Влас

Новият ден ни отведе на едно от най-красивите кътчета на Черноморието – Свети Влас. Фактът, че е разположен в подножието на Стара планина позволява да усетим едно от рядките и уникални съчетания на планинска свежест и морски бриз. Погледът ми не изпускаше нищо, непрекъснато наблюдавах всичко, което е около мен, луксът и стилния вкус на архитекта ме заплени. Красиви хотели, улици и градини оставиха отпечатък в спомените ми.

Това е един от най-бързо развиващите се курорти много модернизиран,но едновременно с това е запазил чистия си и свеж въздух. Климата е благоприятен за лечения на белодробни заболявания затова до Свети Влас има санаториум функциониращ целогодишно. Трудно ми беше да повярвам, че съм на това място, кътче от Рая, притежаващо изненадващо спокойствие и тишина.

В Свети Влас се намира най-голямото яхтено пристанище – “Марина Диневи”, където всяка година се провежда изложение. Пред нас се намираше невероятна гледка на многобройни лъскави и луксозни яхти,които леко се поклащаха от вълните на морето. Пристанището беше чисто и гладко затова вървях боса, дадох свобода на ходилата си от ежедневието на обувката и се чувствах удобно. Продължавахме напред и пред нас продължаваше да се разкрива красивата архитектура на хотели и вили,на красиво оформени храсти, райграси и градини.

Разходката ни беше в най-слънчевото време на деня, около обяд. Макар, че слънцето печеше силно, умората трудно можеше да ни завладее, имайки предвид гледката, която ни караше да ехтим и да забравим реалността. Напротив местността ни зареждаше с енергия и всичко това ни се искаше да не свършва-тишината,спокойствието и красотата. Но времето напредваше и ние се отправихме към друг красив курорт.

Слънчев бряг

До тихия и красив Свети Влас се намираше не по-далеч по хубост, но шумен курорт Слънчев бряг където веселието и забавленията нямаха край.

Почти няма човек в България ,който да не е посетил Слънчев бряг. Разположен е в красив залив във формата на полумесец, който също се намира в подножието на Стара планина. Следобедните часове успяхме да се разходим по плажната ивица, където беше пълно със заведения, магазини, сергии, а зад тях се шириха огромни красиви хотели.

Това място предлагаше най-различни забавления за посетителите от това да нарисуват твой портрет до снимки с ретро дрехи, 3D кино, голф и така нататък. Не можах да опитам забавленията, които предлагаше курорта, времето напредваше, а слънцето залязваше и се бяхме ориентирали към приключване на обиколките, стана време да се върнем в Несебър.

На следващия ден успяхме да направим един дълъг плаж в Обзор. Там водата беше изненадващо ледена, затова предпочетох да остана на брега. Направо от Обзор се отправихме към Русе, тръгнахме късно-20:30ч. и пристигнахме около 23ч. вечерта. Всеки от нас се върна от красивата почивка доволен и с нови сили за ежедневието, от което се бяхме откъснали за 3 дни.

Ето това е моята малка почивка споделям я с цел да усетите хубавите моменти от изживяното и да предприемете и вие вашата разходка, която да ни споделите.

Дайте оценка за пътеписа:

(133 гласа, средно: 4,55 от 5)

 Loading ...