Ето още един прекрасен пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Ася Митева.

Един манастир, един град, една крепост и … сватба

Манастирът е Рилския, градът – Пазарджик, крепостта – Асенова, сватбата – на най-новата ми приятелка.

Всичко започна в началото на лятото, когато решихме да направим пътуване до Рилският манастир, защото не бях ходила там от много, много години. И така, тръгнахме с кола без да взимаме почти никакъв багаж, нали все пак сме за един ден …

Рилски манастир

Пристигайки в манастира, времето ни изненада неприятно с дъжд и облаци, но това не ни попречи да разгледаме всичко наоколо.

Посетихме музеят на манастира /входът е 8лв./, но за съжаление вътре не ни разрешиха да снимаме.

Разбрах, че през 1961г. манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир”, през 1976г. – за Национален исторически резерват, а от 1983г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIXв., а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Национален музей „Рилски манастир”

Хапнахме и от прословутите мекици с кисело овче мляко и потеглихме към София.

По пътя ни се обадиха наши познати от Пазарджик и ни поканиха да им гостуваме. И така на връщане от манаситра, вместо в София, в крайна сметка се озовахме в Пазарджик.

Интересното тук е парка-остров „Свобода”, който впечатлява освен с чистотата и красотата си, преди всичко със зоокътът, който се намира в зоната около розариума и е населен с миролюбиви тревопасни и птици.

Парк Остров Свобода

На сутринта решихме да отидем до Асеновград, и по-точно се насочихме към Асеновата крепост. Тя е наречена на цар Иван Асен II.

Оставихме колата долу и тръгнахме пеша. По пътя нагоре се разминавахме предимно с възрастни хора, и тайничко си пожелах, ако доживея тяхната възраст, и аз на стари години да имам възможност, сили и преди всичко желание, да ходя като тях.

Пред входа на самата крепост имаше млада двойка, с която се запознах и от дума на дума, разбрах, че скоро ще вдигат сватба. На слизане имахме още време да си приказваме …

Оказа се, че са от Велинград. Сега е момента да опиша родопската рецепта, за която ми спомена бъдещата булка.

А ето и самата рецепта, която е лесна за приготвяне и вкусна, защото я изпробвах при първа възможност. Казва се „Родопско вдъхновение”.

Необходимите продукти за 4 порции са: 4 пилешки пържоли от бутчета, 5 с.л. олио, сок от 1 лимон, 1 глава лук, 250 г гъби, 1 в.ч. бяло вино, 4 домата, 1 ч.л. чубрица, 2 скилидки чесън, 1/2 ч.л. сол, 2 стръка магданоз.

Начинът на приготвяне е следният: Пилешките пържоли се „удрят” с дървено чукче, след което се намазват с 1 с.л. олио, поливат се с лимоновия сок и се посоляват. Нарязаният наситно лук се запържва в по-дълбок тиган около минута. След това се прибавят нарязаните надребно гъби и се пържат 2 минути на силен огън. Сместта се разрежда с бялото вино и се вари, докато то се изпари. Прибавят се нарязаните наситно домати, чубрицата, счуканите скилидки чесън и солта. Сосът се вари на тих огън под капак 10 минути. Пилешките пържоли се пекат на скара по 10 минути от всяка страна. След това се поставят в тигана със соса и всичко се вари около минута. Пържолите се сервират поляти със соса. По желание се поръсват с нарязания на ситно магданоз. /Знам, че става въпрос за пътешествия, а не за кулинария, но ще се радвам ако рецептата е заинтригувала дори само един човек/.

Когато стигнахме долу и се качих в колата, за да си отпътувам за София, вече бях поканена на тяхната сватба.

Месец по-късно, играх хоро, хапнах сватбена торта, и се замислих, че всъщност не съм посетила Асеновград /града на сватбените рокли/, а само преминахме оттам за крепостта …  Ами, надявам се че ми предстои отново път към поредния красив град в България.

Дайте оценка на пътеписа:

(14 гласа, средно: 4,29 от 5)

 Loading ...