Ето още един прекрасен пътепис, които участва в конкурса с награди Лятно приключение. Разказва ни Ася Митева.

Дилемата ми къде да прекарам лятната си отпуска бе между морето и реката.

Мислих, мислих, и реших да отида в … Тутракан. Ще Ви разкажа за един малък, малко известен, но много, много стар град в България, неповторим със своята двухилядолетна история, традиции и дух. Река Дунав представя една величествено красива гледка при залез, когато слънцето бавно се потапя в спокойните води. Тук се съчетават – един град, една река и една обща съдба, свързала ги завинаги от бурната древна история до днес. Затова и лицето на града е обърнато на север – към реката.

Автобусът тръгна от София точно по разписание в 8.30ч. Не съм с организирана екскурзия, а пътувам с междуградски автобус на фирма „Етап-Адресс”. Всичко въри по план. Спираме за почивка в село Обнова, след което продължаваме за град Русе, където е второто място за 10 минутен отдих и … след 8 часов път пристигам на автогарата в Тутракан. Там ме чакат мои близки, при които ще отседна за престоя си в този град.

Първите ми впечатления са свързани с пустите улички. Казах си, че може би е така, защото часът е 14.30 и е събота! Логично, но не. Оказа се, че в градът и в делнични дни е изключително спокойно. Идеално място за почивка каквато аз исках, а именно тишина и съответно истинска релаксация.

Когато тръгвах за Тутракан си бях набелязала забележителностите, които да посетя и се радвам, че успях да ги разгледам /а те не са никак малко/. Първо посетих Етнографския музей “Дунавски риболов и лодкостроене” – визитната картичка на Тутракан. След това в списъка ми бяха: Историческия музей, читалището, сградата на общината, кулутрният дом, къщите в архитектурния резерват “Рибарска махала”, с присъщата им самобитност, чистота и възрожденски дух, съхранен за поколенията в своя автентичен вид. Успях да посетя и местността “Къмпинга” край Тутракан.

От снимките ми може да видите за каква зеленина става въпрос … природа, изпълнена с красота и спокойствие. И на последно място, но не по значение, бях на 8 км от Тутракан, където е разположен Мемориалният комплекс “Военна гробница – 1916г.”. Мемориалът е паметник не само от национално, но и от световно значение, той е свято място, заклеймяващо войната. От разказа на управника в Мемориалът, научих че след Букурещкия мир /1913г./ Южна Добруджа е окупирана от Румъния. Разбирайки стратегическото значение на Тутракан, румънците още на следващата година започват изграждането, с помощта на френски и белгийски военни инженери, на военно-полево съоръжение за отбраната на Тутракан като предмостова крепост.

На 01 септември 1916г. два съседни народа – българският и румънският, се оказват от различните страни на барикадата, всеки от тях воюва за своята земя, за своята Добруджа. Боевете при Тутракан на 05 и 06 септември 1916г. ознаменуват една от най-важните и значителни победи на българското оръжие. Само за 33 часа, крепостта е в български ръце и Тутраканската епопея се превърща в един от върховете на бойната ни слава.

При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 български. Създаването на Мемориала започва непосредствено след битката за Тутракан, когато по инициатива на „Тутраканския благотворителен комитет” е издигната „Братска могила”. След Освобождението на Южна Добруджа през 1940г. до днес, всяка година в първата неделя на месец септември на Военната гробница Мемориал се провеждат възпоменателни тържества в памет на загиналите. От 1986г. започва благоустрояването на комплекса. Изградени са Алея на славата, с изписани имена на загиналите в битката, парк, сцена за официалните чествания.

Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916г.”

Остава да разкажа и за впечатленията си от посещението ми в Етнографския музей в гр. Тутракан – “Дунавски риболов и лодкостроене”. Намира се само на петдесетина метра от реката, и е ЕДИНСТВЕН по поречието на Дунав. Екскурзоводката на музея беше на изключително добро ниво, което допринесе за това да науча много за богатата материална и духовна кулутра на нашите предци от крайдунавските рибарски селища.

Експозицията е подредена в 7 зали. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността. Безспорно най-голям интерес и любопитство буди интериорът на жилището на рибаря, което предоставя възможност за пряк контакт със семейния бит, характерен за края на 19-ти и началото на 20-ти век. Мебелировката на всекидневната стая е скромна и се състои от легло, кръгла софра и няколко трикраки столчета. Задължително присъства и иконата на Св. Никола – покровител на рибарите.

Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене”

Наред с риболовния поминък, в Тутракан се развива и лодкостроенето. В началото на 20-ти век в Тутракан съществували 10 лодкарски работилници, които изнасяли своята продукция в европейските страни. През този период майсторът-лодкостроител Петър Чориков конструирал нов модел рибарска лодка, получила названието „Тутраканка”. Този модел, със своята съвършена хидродинамична форма и изключителните си експлоатационни качества, напълно изместил използваната дотогава лодка „чамница”.

Има още много какво да се види в музея, но няма да разказвам за останалата част от експозицията, за да се опитам по този начин поне малко да пробудя интерес у вас – пътешествениците, които вече сте решили да посетите града и в частност музея. Освен това може да си сложите и печат на книжката /ако имате такава/, както направих аз, защото музеят е включен в “100-те национални туристически обекта”.

Мога да кажа, че определено останах очарована от Тутракан и да се похваля, че прекарах една невероятна почивка там. Горещо препоръчвам на всеки, който не е бил в този град – да го посети, защото наистина си заслужава!

Дайте оценка на пътеписа:

(77 гласа, средно: 4,73 от 5)

 Loading ...