Ден 1
Munich, Bad Gastein – голямото пътуване.

Пристигнахме в Mюнхен (Германия) рано сутринта. От тук започна нашето пътуване. Както ни бяха посъветвали наши приятели от Испания, от тук наехме кола, която преди месеци бяхме резервирали. Самолетните билети до Мюнхен бяха значително по-евтини от тези до Залцбург (Австрия). Имахме време до вечерта, затова си купихме билети за метрото до центъра на Мюнхен. Когато слезеш на перона трябва да откриеш мястото, където да перфорираш билета си с датата, на която ще пътуваш. Ако не го направиш те чакат дълги обяснения с кондуктора във влака. Пътувахме около 45 минути до центъра, където валеше лек дъждец. За да разгледаме града, за малкото време, което имахме, трябваше да вземем туристическия автобус. От възможните две обиколки избрахме по-кратката.

Ако трябва за първи път да разгледаш Мюнхен, то задължително трябва да е с някой, който го познава добре. Гидът в автобуса наистина си знаеше работата и в рамките на 1 час бяхме обиколили централната част на града, а дъжда беше спрял. Минахме през най-богаташкия квартал, административната част, университета, пазара и разбира се през търговската улица с маркови магазини, където само богатите си позволяват лукса да пазаруват. Катедралата на Мюнхен е великолепна. За жалост не разполагахме с време, за да я разгледаме отвътре, както и да разгледаме подробно центъра, но решихме да се върнем друг ден, защото градът е много красив.
След като останалата част от групата ни пристигна, не ни задържаше нищо повече в Германия и ни очакваше три часово пътуване до Bad Gastein (Австрия). За прехвалените пътища на Германия мога да кажа само, че тези около Мюнхен и до Австрия изглежда не са в тази група. Това, което много ни изненада е, че на бензиностанциите, където спирахме за почивка ни продаваха минералната вода с по 0,25 евро надценка. Обясниха ни това с факта, че когато върнеш бутилката ти се връща тази сума. Абе тези хора не са ли чували за рециклиране на пласмасовите отпадъци, ами трябва да си връщаш амбалажа или дисциплинираните германци ако не ги мотивираш не си правят този труд? Друга измишльотина, за която се сещам е машинката за вход на тоалетната, където трябва да пуснеш 1 евро, което ако си консумирал ти връщат. До тук добре, само дето, за да ти го върнат, като просяк трябва да се наредиш още един път на опашката. Та така де, с бутилките под мишница и бележките от WC представете си ги онези германци дето в България се правят на големите европейци. Навярно идеята е да не си вземеш едното евро за тоалетната, но това за бутилката не го разбирам.

Влизайки в Австрия с изненада установихме, че цената на горивото е значително по-ниска (Germania 1,59e , Austria 1,27e за бензин 95). Беше се стъмнило и около нас виждахме само малки селца, доста икономично осветени. Ограничението от 80 км/ч не ни позволяваше да караме бързо, за което от очакваните 2.30 часа вече пътувахме 3 часа. За добавка към нашето пътуване поройният дъжд намаляваше видимостта ни на пътя и аз започнах да се притеснявам, че ще закъснеем за настаняването ни в хотела. Надали някой щеше да ни чака на рецепцията…
Bad Gastein се оказа малко курортно селце, изцяло пригодено за зимния туризъм, сгушено в подножието на планините. Хотела, в който се настанихме надхвърли очакванията ни. Четирите звезди, с които беше накичен, бяха напълно заслужени. Отвориха ни сервитьорите с видимо нежелание, навярно продиктувано от късното ни пристигане. Показаха ни плика с нашето име и така получихме ключа за нашия апартамент. Бързането и притесненията ми се оказаха неоснователни. След нас започнаха да пристигат коли и ние се оказахме едни от първите пристигнали тази вечер. А на рецепцията просто трябваше да ни кажат, че когато и да пристигнем ключовете ни ще ни чакат там дори и рецепцията да е затворена. Легнахме си веднага, защото на другия ден ни очакваха Австрийските Алпи.

Ден 2
Bas Gastein, K?tschachtal, Kreuzkogel – опознаване на месността
След пълноценна закуска започна нашата опознавателна разходка в района. Това, което бяхме пропуснали да видим при идването си, сега толкова ни впечатли, че не ни оставаше нищо друго освен да направим колкото се може повече снимки.

Бад Гастейн е малко курортно градче и разходката ни в него беше много кратка. Главното бе да си направим снимка пред преминаващата от там бурна планинска река, образуваща два забележителни водопада. Големите хотели се издигат от двете страни на склона и без да знаем на къде да поемем ние следвахме пътя, който ни отведе до едно приказно селце наречено K?tschachtal. То се състои от големи къщи на два етажа сгушени под високите планински върхове. Къщите са китно украсени с разноцветни цветя. Тишина и спокойствие, сякаш живота е спрял. Високи борове и късо окосена светло зелена трева. Високо в планината се белее снега, огрян от слънцето, разтапящо го и даващо начало на буйни рекички, които си прокарват път през високите скали. Какво повече му трябва на човек. Хората приветливо ти се усмихват и спокойствието се нарушава само от преминаващи файтони и от песента на птичките. Около малък басеин хората се пекат на слънце, а над тях в далечината се виждат снежните върхове на Алпите.
Много от хората посетили Австрия се възмущаваха от храната. Но аз не съм на същото мнение. Вярно е, че салатата я носят овкусена, липсва олио и оцет на масата, но храната е с много високо качество. Супите, които опитахме бяха много вкусни, шницела по виенски е страхотен. Но десертите им не са нищо особено. Затова, за хората, които търсят добра кухня трябва да пробват специализираните ресторанти, където разбира се и цената е “специална”.

Следобед тръгнахме по друг път, който водеше нагоре в планината. Достигнахме гарата, през която минава влака, на който може да натовариш колата си и да преминеш от другата страна на планината през прокопания под нея тунел. Отказахме тази възможност и поехме към най-високата точка до Bad Gastein. Преминахме през контролата, където платихме вход за преминаване и след 5 километра достигнахме крайната точка на нашето пътуване: широка долина заградена от трите си страни с високи планини на една, от които имаше изградена подпорна язовирна стена. Използвахме възможността да се изкачим с лифта до най-високия хребет. На върха Kreuzkogel ни чакаше снежна покривка от няколко сантиметра и гледка, разкриваща се от двете страни на хребета. Времето беше чудесно и само в далечината облаци бяха покрили най-високия връх, където без да знаем щяхме да се изкачим след няколко дни. Лифта разполага с три станции и ние слязохме на най-долната, за да продължим пеша до паркинга в долината. Свеж, чист, планински въздух, кротко полегнали крави, вкусни боровинки и тишина. Няколко часовото слизане ни зареди с енергията, от която имахме нужда. Този вариант да се качим с лифта и да слизаме пеша се оказа много приятен. Вечерта ни очакваше вкусна вечеря и топлите пухкави завивки в хотела.

Ден 3
Salzburg – градът на Моцарт
Време беше да разгледаме най-големия град до нашия хотел: Залцбург – градът на Моцарт. Представата, което имаме за градовете не важи за Залцбург. Разтеглен около голяма река, градът е изграден изцяло от ниско строителство. Опитът ни да намерим място за паркиране в улиците около центъра се оказа неуспешен и ни оставаше единствената възможност да паркираме в един от многото платени паркинги. В централната част се намира катедралата, която погледната отвън не показва по никакъв начин невероятното вътрешно оформление. Това навярно е най-хубавото, което може да покаже Salzburg. /1/ Зад новата катедралата се намира старата катедрала, до която е гробището. Преминавайки през площада се достига трамвая-асансьор, който се изкачва до крепостта. Тази крепост се намира на най-високото място, от където се открива чудесна гледка към града. Самата крепост е превърната в музей, в който всяка зала пресъздава епоха от миналото. Тук църквата е доминирала през по-голяма част от времето. Стените на залите са много голи, без орнаменти и единствената зала обкована с дърво е музикалната зала на върха. Стаята за мъчения е оборудвана с чудовищни инструменти, които са използвани за постигане на набелязаните цели. Как човек да не признае, че земята е плоска след една интересна лекция в залата за мъчения. Оръжия от всяка епоха са изложени на вниманието на посетителите. Слизането от крепостта е също толкова приятно както и качването. Трамвая-асансьор, който се ползва за тази цел е с прозрачни стени и таван, през които можеш да наблюдаваш това куриозно съоръжение. Изхода минава през сувенирен магазин, в който всичко е от кехлибар. Единственото, което ни впечатли е гледката, която се открива над града. Крепостта не е нищо кой знае какво като изключим залата за мъчения.Слизайки от крепостта минахме през площада зад катедралата. На него се намира монумента представляващ голямо кълбо, на което е стъпил човек, а на земята е разчертана голяма шахматна дъска, на която всеки може да си премери силите, стига да е достатъчно силен да премести дървените, един метър високи, фигури. Срещу катедралата е разположен паметника на Моцарт на едноимения площад. За една толкова важна личност, паметника е много невзрачен. Името на Моцарт тук се използва навсякъде и австрийците го слагат на всички сувенири. Типични за тук са бонбоните Моцарт.Излизайки от площада на Моцарт започва търговската улуца, на която безброй луксозни магазини се опитват да привлекат преминаващия поток от хора с чудесните си витрини. Най-впечатляващ се оказа магазина с коледни играчки за елха и единствено, че беше август месец ни спря да си купим нещо за коледната ни украса. Реката разделя града на две части. Преминавайки през моста над нея, човек попада в по-новата част на Залзбург, чиято архитектура е подобна на тази, която до сега бяхме видяли.

След чудесния обяд в една италианска пицария побързахме да се върнем до мястото на срещата с другите от групата ни. За наша изненада разбрахме, че сградата, пред която трябваше да чакаме е операта. Там, официално облечени, зрителите очакваха започването на втората част на представлението, пиейки шампанско и весело разговаряйки. Приближавайки, за да направим снимка на най-елегантно облечените хора към нас дойде млад мъж придружен от красива дама. Подаде ни два билета, качи се в луксозната си кола и ни остави гледайки след него с недоумение. Билетите на стойност 150 евро всеки се оказаха за настоящото представления на операта “Дон Джовани”. Облечени за разходка в Залцбург, нашето място не беше изобщо между тези хора. Когато към нас се приближи един италинец на средна възраст, за нас бе съвсем естествено да му предложим билетите, за да може той да гледа операта със своята половинка. Той ни обясни, че операта е чудесна, защото е гледал първата част и задължително трябва да използваме този шанс, който съдбата ни е предоставила. Обадих се на човек от групата ни, за да отложа срещата ни с два часа и заедно с влизащите зрители се отправихме към нашите места. Очаквахме някой от многобройният персонал да ни спре и най-малкото да поиска билетите ни, но след като това не се случи, добихме кураж, забравихме разликата в облеклото си и уверено се настанихме на втори балкон, от където изгледахме второто действие на операта. Това беше най-забележителната част от нашето прибиваване в Залцбург. Декора и чудесната игра на актьорите си заслужаваха, изпълнението беше на италиански и субтитрирано на немски и английски в горната част на сцената. На излизане имахме възможност да разгледаме заобикалящите ни хора, между които ясно се различаваха богатите, стилни аристократични личности и новобогаташите прекалили със суетата си в опита си да подражават на хората, които никога не ще ги приемат. Време беше и ние да отидем на мястото, което ни е определено и където се чувстваме комфортно. Така завърши нашата първа среща със Залцбург.
Ден 4
Taxenbach, Sandersee (Gro?glockner) – Водопади и Глетчeри
Следващият ден посетихме водопадите образувани от планинска рекичка близо до Taxenbach. Входа е символичен и се заплаща само ако тръгнеш от долу на горе. Като добри туристи го заплатихме и започнахме изкачването. За хората, които искат да посетят това място ще препоръчам следното: започнете от горе на долу. Слизането е доста по-лесно, не се заплаща и след като стигнете последната точка няма да се налага да се връщате по същият път. За целта има автобуси, които ще Ви закарат до горната точка. И така, започнахме изкачването покрай водопадите.

Атракцията е както във формите образувани от бързея, така също в огромните съоръжения от дърво и стомана използвани, за да направят това място достъпно за туристите. Безбройните стълби се вият по отвесните стени и когато ги изкачваш не ти идва наум, че после трябва да слизаш. Изумително е как австрийците от нищо и никаква река са направили такава атракция! За преминаване на целия участък е необходим 1 час.
Следобед на същия ден посетихме една от най-големите атракция на Австрииските Алпи. Откриването й стана случайно, разглеждайки картата. Става дума за може би най-големия глетчер в Австрия, който се намира в месността Gronglockner. Реклама за него не открихме никъде, което ни наведе на мисълта, че е толкова известен и не се нуждае от специална реклама. Тръгвайки по пътя за Gro?glockner Hochalpenstra?e се преминава през входен пост, където се заплаща скромната сума от 23 евро. Казвам скромна, защото това е таксата за автомобила. Колко пътника има вътре е без значение. Входа е валиден 24 часа. Когато започнахме изкачването видяхме, че горивото може да не ни стигне и връщането до най-близката бензиностанция (10 km) се оказа едиственото възможно решение, за да продължим напред. Изкачването изисква само I? и II? предавка, за което напълнете добре резервоара. (2). Пътя е в добро състояние, но с много завои. Затова е толкова атрактивен за мотористите, които на големи групи, правят изкачването доста впечатляващо. На върха има малка зала, в която се събират при лошо време. Стените й са украсени с плакати на мотористи от откриването на глетчера. По пътя има много отбивки, където може да се спре за снимки или кратка почивка. Поставени са показалци, сочещи към най-високите върхове. Пейзажа е доста разнообразен и след изкачване на най-високата точка се открива гледка към низината, където всичко е толкова малко, и за да разгледаш детайлите е необходимо да ползваш поставените за целта далекогледи. Цената е 1 евро.

След като се насладихме на прекрасната гледка и направихме голяма поредица от снимки продължихме пътя си към глетчера. След кратко слизане преминахме от другата страна на хребета през малък тунел. Глетчера се намира на по-ниска надморска височина и за целта започнахме да слизаме в продължение на около 10 км. Реката, която излиза от глетчера е преградена в два язовира, в единия, от които има поставена геоложка сонда. По пътя има поставени знаци, сигнализиращи за зона, в която живеят мармоти. Съмненията, които изпитахме относно този факт (мармоти на такава височина, при толкова малка растителност и без големи бързеи) много скоро се разсеяха. На един от големите завои на зелената поляна седеше кафеникава топка, почистваща предните си лапи. Изненадата ни беше толкова голяма, че не ни оставаше нищо друго освен да извадим камерите и фотоапаратите, и да запечатваме този невероятен момент. Мармота ни гледаше с интерес, но много скоро ни показа, че има много по интересна задача от тази да ни позира като филмова звезда. Почеса гръбче и се плъзна по склона в посока към близкото езеро. Решихме на връщане да се отбием отново, за да разгледаме зоната по-подробно. Очакванията да срещнем мармоти по-нататък по пътя ни се увенчаха с неуспех. След кратко изкачване достигнахме до голям паркинг на три етажа. Излизайки на площадката ни посрещна монумент, състоящ се от голяма стоманена лодка, на която можеш да си направиш снимка. Площадката, обезопасена със стабилна метална ограда, е мястото, от което се вижда целия глетчер. От тук може да се слезе пеша до глетчера, но когато погледнеш надолу и видиш малките фигурки движещи се в ниското, тази идея може да се хареса само на оптимистите планинари. За нормалния турист слизането може да е доста по-приятно с лифта, който достига почти до самия глетчер. На много места върху метални табели е отбелязано състоянието на глетчера през 1880 година. Това, което се вижда в момента е съвсем малка част от един голям леден исполин полегнал между склоновете на високите скали. Останалата дебелина от 20-30 метра навярно с климатичното затопляне ще се стопи много бързо и нашите деца, около 2020 година надали ще могат да видят този природен феномен. От обсерваторията на Swarowski се открива невероятна гледка. С далекогледа от кулата можеш да видиш как дивите кози пробват силите си по високите ридове. Всяко падане от там води до смърт, но тези диви кози, не за първи път, ни изумяват с умението си да балансират на самия ръб на хребета.
Табелите за мармоти, живеещи в тази част на гледчера, ни дадоха надежда, че отново може да видим представител от този прекрасен вид, но деня вече беше към края си и взирането ни не доведе до очаквания резултат.

Беше време да се връщаме към нашия хотел. Спряхме на мястото, където видяхме “нашия” мармот, но студът ни накара бързо да се преберем в топлата кола. Когато се скрие слънцето температурата рязко спада. На върха, където се събират рокерите, вече беше пусто и ние спокойно се снимахме с огромния снежен човек (около 2м). Посетихме магазините за сувенири, но като цяло цените бяха по-високи от тези, които бяхме видели в бензиностанцията, където бяхме заредили на идване. Там се сдобихме с плюшен мармот за спомен.

Ден 5
Abersee – големите езера
От колеги, които бяха посетили Австрия предната година, имах информация за езерата в Abersee. След 2-часовo пътуване достигнахме до Ried, малко селце, което се намира на едно от езерата. Обядвахме на езерния бряг, загледани в корабчетата, спокойно плаващи в чистите студени води. Набързо стигнахме до гарата, от където хванахме теснолинейката, с която се изкачихме на близкия връх. Влакчето, пригодено за това много стръмно изкачване, се качва и слиза на всеки час. Имахме късмет да хванем предпоследното и разполагахме с един час да останем на високото плато. Там има построена голяма хижа, където можеш да хапнеш или да пиеш по нещо. Гледката, която се открива е великолепна, защото от върха се виждат всички езера, като това на което обядвахме се оказа най-малкото. Площадката, на която всички си правят снимки се намира на ръба на отвесна скалата. В далечината се виждат делтапланерите, които бавно завършват дългия си полет. Оставаше ни само да се насладим на спокойствието и тишината, нарушавана само от лекия ветрец.

Когато гледах снимките на моите колеги от предната година се виждаше само хижата, погълната от облаци. За наш голям късмет времето беше слънчево и досега нямахме дъждовни дни. В Австрия такова слънчево време трудно се задържа, затова ние гледахме да отидем на колкото се може повече места. Ако имахме дъждовен ден, щяхме да го оползотворим в басейна на хотела.

Имахме резарвация за слизане с последната теснолинейка. Чистия въздух дотолкова ни беше изморил, че напечени от слънчевите лъчи се събудихме чак на гарата. За наше най-голямо разочарование всички магазинчета в селцето бяха затворили. Хората там работят до 17.00 часа и след този час остават отворени само няколко хранителни магазина и заведенията. Що за туризъм е това, когато не можеш да си купиш сувинири в края на деня! Тук никой за никъде не бърза, както и не си дава зор много да работи. Нали с утрото идва и нов ден, нови туристи, нищо ново. Но както се казва “Печелиш едн,о а друго губиш”. Не ни оставаше нищо друго освен да се разходим из селцето и покрай езерото. Навсякъде чистота, спокойствие и всичко идеално подредено. Всички къщи и тераси са накичени с цветя, на които не можеш да се нагледаш.
Ден 6
Zeller See – денят на голямото прецакване.
Така мога да нарека този ден, защото когато дните са преброени трябва да ги планираш добре, за да не ги загубиш в празни разходки. В хотела имахме брошура за пещери с ледени образувания. Всичко добре, само дето мястото на картата е така отбелязано, че трудно може да се ориентира човек. Запалихме колата и не след дълго паркирахме на паркинга пред пътеката, която щеше да ни отведе до пещерата. Това е точно на автобусната спирка ATS Dorfgastein Burg Klammstein (47°16’39.91”N, 13°04’35.86”E). Очакваше ни преход от 20-25 минути с много стръмно изкачване. От разписанието на паркинга разбрахме, че следващото влизане е точно след 20 минути и като знаехме австрийците какви са вманиачено точни, започнахме бързо изкачване. Пътеката се извиваше като змия между високите борове, а краят й никога не идваше. Успокояваше ни това, че по пътя изпреварихме няколко групички хора и след 15-минутно изкачване бяхме потни, задъхани, но пред входа на пещерата, който се намира под водопад. Там ни чакаше внушителен пещерняк с голяма брада, а неговата жена щеше да ни е екскурзовод. Платихме си входа, доизчакахме идващите след нас, за които бяхме предупредили и дойде момента на нашето посещение. От входа, по изкуствено изкопан тунел се качихме по стълба до зала, в която нямаше нищо. Точно, така нищо… Никакви образувания, нищо за гледане…най-голямата глупост, която сме виждали. Така и не разбрахме, какво е толкова важно на тази дупка, че в нея е живял някакъв си човечец и то преди 100 години. Просто една малка пещерна дупка, чиито главен вход се е срутил и за посетителите са прокопали нов…нищо друго. Бих ви помолил да не ходите там. Просто ще си загубите времето. А нашия ден до обяд вече беше загубен. Посмяхме се доста и весело започнахме да слизаме по стръмната пътека, която така и не разбрахме как изкачихме за толкова малко време. Разбира се не открихме пещерата с ледника в нея, но се зарекохме повече пещери в Австрия да не посещаваме.
Следобеда беше пред нас, но нямахме време за планирано посещение на някоя от големите забележителности затова решихме да посетим езерото Zeller See. Направихме си малък пикник за обяд на една от многобройните дървени маси. Разходихме се около езерото, снимахме чудесните къщи и се върнахме в хотела, за да се отпуснем в топлия басейн.
Ден 6
Kitzsteinhorn – Голямото изкачване
Ако дойдеш в Алпите и не се изкачиш на възможно най-високо място, то екскурзията ти остава незавършена. Затова последния ден решихме да предприемем нашето изкачване, разбира се с лифт, защото време за планинско-алпинински туризъм нямахме. Нашата цел беше 3000 връх Kitzsteinhorn. Закупихме си карта, с която можехме да слизаме и качваме колкото си искаме на отделните станции и нашето лифтово изкачване започна. Решихме да слизаме на всяка станция, за да направим снимки, а навръщане да се разхождаме, за да не се развали времето и нашия връх да остане непокoрен. Лифта е кабинков и кабините побират около 15 човека. Първата станция се намира на 911 м, втората на 1976, третата на 3000 м. До върха ни изкачи специална кабина побираща 20-30 човека. На този лифт се намира и най-високата носеща колона в лифтовия свят. Най-горе имаше скиори, които се наслаждаваха на останалия сняг. Да не забравяме, че е месец август. На снежната писта, азиатци (китайци или японци) се спускаха с шейни и се радваха като деца – навярно за първи път виждаха сняг.

Достигнахме най-високото си постижение в Алпите и можем спокойно да кажем, че сме очаровани от тази прекрасна природа. Прелестите на Рила и Пирин са много, но не могат да се сравняват с върховете на Алпите. След многобройните снимки дойде ред на нашето спускане. На първата станция обядвахме виенски шницел гарниран със сладко от боровинки. Цените тук не се различавата много от цените в долината, но кратката почивка на маса с бира в ръка, не може да се сравни с нищо досега преживяно. На следващата станция се отдадохме на вкусните боровинки, храсти, от който имаше до където погледа ти стига. Разбира се всичко хубаво, накрая свършва и дойде нашето последно слизане, с което и края на нашата прекрасна почивка в Австрийските Алпи.

Кратки съвети за бъдещите посетители на Австрийските Алпи.
- Планирайте по една забележителност на ден, така ще успеете да й се насладите.
- Започвайте обиколката си рано 9:00-10:00 часа, защото в 17:00-17:30 магазините затварят.
- Опитайте виенски шницел с боровинково сладко за гарнитура.
- Спазвайте правилника за движение, за да не плащате излишни глоби. Глобите платете на място, за да използвате намалението, което ще ви направят.
- Не се поддавайте на австрийския (германския) шовинизъм. Това са си студени хора и нямат нищо общо с вас.
- Изкуствената усмивка е нещо нормално за хората от тези нации, усмихвайте се и вие, за да си прекарате добре.
- Внимавайте да не Ви завлекат, правят се на разсеяни и най-вече ако не знаете добре езика им.
- Ако очаквате да видите забележителни градове, забравете! Но китни селца, да, това е силата на австрийските населени места.
- Нощните забавления – не си и представяйте нещо подобно на България. Тук може да почивате на спокойствие и чист въздух.
- Спазвайте мотото “Бърза работа нямам…” защото тук никой за никъде не бърза.

(1) Искам да отбележа, че не сме разгледали целия град и изобщо не можем да се наредим между неговите познавачи. Затова мнението, което изразявам тук не трябва да е решаващо за хората, които искат да опознаят този австрийски град.
(2) Тук може би е момента да отворя скоби за една жалба: На бензиностанцията преди да започне изкачването към глетчера ни завлякоха по следния начин. За да ти пуснат необходимото гориво трябва да кажеш на касата от кой вид гориво ще заредиш. След заявяване на видът на горивото отидох до тоалетна, на излизане минавах през касата, за да заплатя горивото, което брат ми е заредил. На касата ми дават бележка за 71 евро, която аз заплащам. След като тръгваме с колата разбирам, че моя брат преди мен е заплатил същата сума само без да вземе бележката. Извода е, че на касата са взели първата сума без да дадат касова бележка, а на мен ми продадоха касовата бележка. Бензиностанцията беше претъпкана с мотористи и касиерката се възползва от навалицата, за да ни завлече. Не само в България лъжат. В Австрия също, и това не беше единичен случай. Но като има балъци, защо да не ги завлечеш.