Асеновата крепост в минало и сегашно време
етикети: Асенова крепост, Асеновград, родопи
Загадъчната Родопи планина крие сред скалите си невероятни природни феномени и забележителности. Нейните планински пътеки още помнят стъпките на траки, славяни и прабългари, гърци и римляни. Всеки от тях е оставил тук някаква следа. Асеновата крепост е едно от доказателствата за това, как едно притегателно място обединява в себе си различни епохи и народи.
Крепостта се намира на 2 км от гр. Асеновград в дела Чернатица на Родопите и се извисява от непристъпна скала на рида Могилата. Най-ранните археологически артефакти от местността датират от V-IV в.пр. Хр., когато траките построили тук укрепление. През вековете от тази непристъпна твърдина са се възползвали и римляни, и византийци. Първоначално тя е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, който свързва Пловдив с Беломорието. По-късно край нея се обособили две села – Петрич и Стенимахос (или Станимака).
Първото писмено сведение за нея откриваме в Устава на Бачковския манастир от XI в., където е наречена „укрепеното селище Петрич”. В корена на думата „Петрич” се съдържа гръцката дума „петрос” (скала, камък), който всъщност описва скалистия терен на крепостта. От сведенията разбираме още, че Асеновата крепост е имала своя армия и администрация. Това било естествено, защото постепенно тя се превърнала в център на богатия земеделски район, в който се намирала, а село Стенимахос станало нейно предградие. По-късно през XI в. те образували известният от историческите извори град Стенимахос.
Мнозина византийски и български автори са описвали мощта на тази често сменяща господарите си твърдина. За нея съобщават и аналите на III кръстоносен поход (1187-1189г.), а също и тези от времето на IX кръстоносен поход (1202-1204г.). От 1207 г. крепостта е в земите на деспота Алекси Слав, а след битката при Клокотница през 1230 г. – преминава в пределите на българската държава.
Името, с което е достигнала до нас тази твърдина – Асенова крепост – се дължи на значителните строителни дейности, които извършил по нея цар Иван Асен II през 1230-1231 г. Тогава България е в обтегнати отношения с латините, което наложило разширяването и подсилването на граничното укрепление. За това свидетелства следният каменен надпис: „В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.”
Надписът всъщност дава основание крепостта да бъде наречена Асенева, а близкият град да се преименува от Станимака на Асеновград.
При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско робство тя загубва стратегическото си значение и бива разрушена. За последен път Константин Костенечки споменава името й през 1410 година, когато в борба за власт един от синовете на султан Баязид се укрива в крепостта. След това за дълги години името й потъва в забрава.
Голяма чст от сградите в крепостния комплекс са разрушени. Разкопките на терена разкриват, че тук е имало външно укрепление с бойница (наблюдателна кула) и цитадела (вътрешна крепост). В цитаделата са се намирали вътрешна наблюдателна кула, две водохранилища, малка църква и жилищни постройки. Най-добре са запазени част от крепостния зид, църквата и голямото водохранилище. Сравнително добре е запазена и вътрешната кула, която се намира в най-западната част на комплекса и основата й е с неправилна четириъгълна форма. По намерените предмети от бита и кости на животни се прави извода, че тук в мирно време живеел управителят на крепостта, а по време на война тя служела за наблюдателница.
Църквата „Св.Богородица Петричка” безспорно е най-голямата забележителност в комплекса. Тя представлява двуетажна сграда, еднокорабна и еднокуполна, която датира от XIII в. Първият етаж най-вероятно е служел за склад, а на втория етаж се помещавал самият храм. Благодарение на декоративната пластична украса, на уникалните стенописи от XIV в. и на архитектурата й като цяло, църквата е причислена към най-добрите образци на средновековното българско строителство. След завършването на цялостна реставрация през 1991г. тя започва да функционира като православен храм.
Днес Асеновата крепост е обявена за Национален паметник на културата, където целогодишно всеки любознателен турист може да се върне назад във времето и да мине по стъпките на своите предшественици.
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Много е внушителна и красива крепостта.
Много добър пътепис. Признавам си че до този момент само бях чувала за Асеновата крепост, но не знаех такива подробности и интересни истории за нея.
Ехооо, този пътепис ми дойде направо като по поръчка!
Имахме за домашно по Георгафия да пишем за асеновата крепост Малко взаимствах от вас Дано госпожата не чете сайта ви хихихи
az iskam stih za boinica be hora ne za kreposti tre da pi6a razkaz ili stih za boiniva vidin cula
Асеновата крепост е невероятна на живо Трябва да я посетите …
[...] АСЕНОВАТА КРЕПОСТ Една от най-известните български крепости е Асеновата крепост . Тя се намира върху отвесна скала в дела Чернатица на Родопи планина, на няколко километраот днешния Асеновград.В границите на крепостта се намира и една от най-красивите и забележителни църкви в България – Св. Богородица Петричка, построена през XIII в. Днес Асеновата крепост e един от стоте национални туристически обекта. [...]