Пътепис: Гложенски манастир Св. Георги Победоносец
етикети: Вара, Гложене, Гложенски водопад, Гложенски манастир, Драганчовица, конкурс 2010, Моровица, Просечник
Ето и първия прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.
Разказва ни Иван Панчев.
Времето изглеждаше настабилно и денят вече напредваше. Беше обяд и се прибирах в София с идеята до час отново да съм я напуснал на път за Гложенския манастир.
Чухме се с Радостина и тя се притесняваше да не ни вали много. В крайна сметка се съгласи да тръгнем.
Следвахме указанията на google и от магистралата за Варна се отклонихме за с. Джурово. След селото обаче указанията му започнаха да ме притесняват. Съмненията ми се потвърдиха когато попитахме за пътя и ни препоръчаха да минем прз Ябланица.
След като ни упътиха направихме няколко снимки на местността, където спряхме. Всичко наоколо беше много красиво – дърветата, тревата, небето!
Разбрахме, че навремето всичко това е била обработваема земя. Сега земята е изоставена и никой не я обработва.
Продължихме към Ябланица и не след дълго, следвайки табелите се изкачвахме по тесния път към манастира.
Старинен, надвиснал над долината, заобиколен от хълмове и гори, изглеждаше невероятно!
Гложенският манастир е единственият в България, който не е бил опожаряван или превземан.
Гледката, която се разкрива от двора може да спре дъха!
Минавайки през механата откъм входа се влиза в малко тунелче, което извежда във вътрешния двор на манастира. Тунелчето, всъщност е т.нар. „Просечник” – само той е останал още от времето, когато манастирът е бил изграден. Останалите сгради – църквата, спалните помещения са обновявани през годините.
По просторите във вътрешния двор беше проснато прането, което те подсеща, че там живеят хора. Какво ли е да живееш на такова място, непрекъснато посещавано от туристи?
Най-високо се извисява новата църква, в която е преместен иконостасът, красял старата църква преди това.
Килията, в която е бил заточен митрополит Климент (Васил Друмев) е превърната в музей. Състои се от две стаи, като от прозорците на външната сега се разкрива гледка към околността под манастира и отсрещните хълмове.
Гложенският манастир е бил убежище и за Васил Левски, чието скривалище се пази и до днес.
Хапнахме в механата и се разходихме из района. Недалече има кът за отдих, от който се разкрива още една гледка към манастира.
Бих препоръчал на всеки да посети това място. Близо до с. Гложене се намират водопадът “Вара“, по-известен като Гложенския водопад, пещерите “Моровица”, “Драганчовица“ и “Бездънният пчелин”, местността “Връа“, а на главната улица в селото е и Гложенският музей.
За наш късмет не валя 
Времето беше слънчево и заредени от приятното преживяване поехме обратно към София.
Ако сте фенове на пътешествията и искате да споделите с нашите читатели вашите впечатления от посетено място или просто да разкажаете за преживяванията си, можете да се включите в конкурса с награди, който организираме. Повече информация прочетете в страницата на конкурса.
Дайте оценка на пътеписа
(33 гласа, средно: 3,42 от 5)
Loading ...
|
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Ходила съм в Гложенския манастир – много красиво е наистина.
Страхотни снимки сте направили. Поздравления.
Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски. Тук все още се пази скривалището му. Има тунел, който е бил направен да свързва този манастир с другия, който се е намирал долу под манастирската скала. Този тунел е съчетан и с пещери, но в момента тунелът е зазидан и представлява само помещение, чиято дълбочина е около 3 метра. По-късно тази дупка е станала скривалище на апостола Васил Левски. Манастирът му е бил като централно място на действие. В близост се намира и село Голям извор, където е бил учреден и първият революционен комитет. Дяконът тук е идвал при тогавашния игумен на Гложенския манастир Хаджи Евтимий Симеонов, с когото са били приятели от Сопот.
Пътят до Гложенския манастир е не по-малко живописен, ако се посети и по пешеходните маршрути до него. Вариантите са различни, но най-стандартния е покрай стадиона на село Гложене, през така наречената вилна зона на селото. Ако сте с автомобил, може да бъде оставен около стадиона, обозначен паркинг няма, но не са констатирани опити за кражби и злоупотреби с автомобили на туристи от местните. Преди да се стигне стадиона, трябва да се прекоси река Вит през тесен бетонен мост. Преди самия мост има заведение, там може да се получи насочваща информация. Тръгва се по пътя към вилната зона, намира се непосредствено зад стадиона, в самото начало пътят е стръмен и павиран. Препоръчително е да се тръгне преди обяд, за да има време да се почине на манастира и нормално да се осъществи слизането до автомобила. Времето до манастира при нормално ходене с почивки е около два часа, завръщането е по-кратко като време, защото се осъществява спускане. Удобни туристически обувки или маратонки са задължителни, тъй-като на места маршрута е каменист, или ако скоро е валяло, може да се натъкнете на кал. На около 50-100 метра след стадиона има насочваща табела за манастира. От там правите завой на дясно под прав ъгъл и се пренасяте в дебрите на девствената природа на село Гложене. Вървите само нагоре, докато не видите манастира, за да ви служи за визуален ориентир. На места пътеката лъкатуши, но е добре различима. За ориентир може да служи и електропреносната мрежа за манастира, жиците се носят от дървени диреци, поставяни в дълечното социалистическо време. Съществува и маркировка, не много на често, но помага. Опасност от отклонение по друг маршрут е слабо вероятна. Природата е девствена. Две трети от маршрута при изкачването е от средна трудност. Последната част е стръмна, но пътеката се вие и не създава особени трудности и натоварвания при изкачването. А и темпото се определя индивидуално, така че ако някой турист се умори повече от обичайното, може да прави по-чести почивки. Преди последната, най-стръмна част от маршрута има чешма, на която може да се почине по-дълго. И на отиване, и на връщане. На тази чешма /все още възпоменателната каменна табела стои/ е почивал и пил вода Васил Левски на път при своя съратник и приятел, игумена на манастира по това време – Хаджи Евтимий! По социалистическо време, с инициатива и доброволен труд, местните ловджии с помощтта на предприятията в селото изградиха чудесен кът за отдих. Дълга маса и пейки с покривна конструкция, площадка с барбекю, чешма от бетон и мрамор, на която всъщност се намира каменната табела с надпис, напомнящ присъствието на Васил Левски в този регион. Наричаше се долната ловджийска чешма. В момента този кът е разрушен от “родолюбиви българи”, но мястото става за почивка, преди последната част от маршрута, в чешмата има дебит и може да се пие и налива вода. Водата е планинска, изворна и студена, напълно годна е за пиене. В близост до манастира беше изтградена на същия принцип още една чешма и се наричаше – горната ловджийска чешма. Нейното състояние е добро. От долната ловджийска чешма, до манастира ви очакват вековна букова гора, прохлада и невероятната гледка към надвисналия над пътеката манастир, създаващ усещането, че отиваш към средновековен замък, пълен с тайни и загадки. Стигайки до манастира, нещата са известни! Страхотни гледки и усещане за несломимия български дух! Добър път!