Десислава Димитрова, на 24 години от град Сливен ни е изпратила великолепен романтичен пътепис. Как да не иска човек да усети тази красота и свежест Благодарим им за участието в Конкурса за пътеписи 2012 на Разходка.ком и се надяваме отново да ни изненада с някоя подобна разходка.
Скъпи приятели, условията на конкурса може да видите тук.
Санторини – малка група острови с вулканичен произход в Егейско море. Първоначално бреговата му линия е била почти правилна окръжност. През 1400 пр.н.е вулканът експлодирал с такава мощ, че централната част на острова се вдигнала във въздуха. Сега на нейно място се е образувал кратер, запълнен с морска вода, или наричан от местните „калдера“. Изригването е било толкова огромно, че следи са открити чак в Египет. Историците смятат, че това е причината за изчезването на цялата минойска цивилизация. Счита се също, че това е една от възможните основи за мита за Атлантида. Днес острова заема формата на полумесец, а точно отпред се намира и вулкана, активен и сега. Острова е колкото красив, толкова и мистичен. Това го знаехме още преди да отидем от всичките статии прочетени за острова в интернет, но съвсем различно се чувстваш когато го видиш със собствените си очи, когато вървиш по вулканичните скали и усетиш цялата тази магия. Много история научихме и докато бяхме там.  Усещаш цялото вълшебство и лек страх точно в този момент да не се раздживи вулкана отново

Датата беше 25 Май 2012г. заедно с приятеля ми тръгнахме от Крит с малък ферибот. След 2 часа и половина стигнахме и Санторини. Гледката беше невероятна. Толкова съм чакала да видя този  остров.  Когато слязохме от ферибота се изправихме срещу високи и отвесни скали с един тесен и криволичещ път.

Заобиколиха ни веднага местните с предложения за кола под наем, автобуси, които да ни откарат до столицата Фира. Без да умуваме много дълго се качихме на едно малко автобусче, което ни откара до града. Санторини е малък остров, от едната стран
а по цялата му дължина са високите и отвесни скали по които са наредени на етапи малки бели къщички, гледащи към вулкана, а от другата страна на ниското и равно поле са плажовете. Нашата цел беше една – Ойя, или наричана от туристите Иа. Градчето е на самия край на острова. За него разбрахме, че през 1956г. е имало раздвижване на вулкана и силно земетресение, което е унищожило целия град до основи. Но за кратко време градът е бил построен отново, като се е запазил античния вид на сградите.
И ето че от столицата без да чакаме много вече пътувахме за Ойя. Наехме си квартира и тръгнахме на разходка из тесните улички. На всяка една крачка се спирахме за снимки. Не искахме да изпускаме нищичко. Имаше една „главна“ уличка, наричам я главна, защото множеството туристи се движехме по нея, от дясната ни страна таверни и магазини, а от лявата белите къщички  разположени на етажи и естествено красивата гледка към калдерата и необятно синьото море.

Всичките тези къщички представляват пещери или по-точно подобие на такива, вътре в скалите, а отвън самата скала боядисана в бяло. Всяка една от тях всъщност предтсвлява стая към хотел, но е така е направена, че изглежда като една малка къща. Между отделните къщи или  стаи на хотела има басейни, тераси – място за отдих с гледка към калдерата. Свързани са с малки питеки, и хотелите са свързани, един голям лабиринт. Магазините бяха отрупани със сувенири – на човек му се иска да си купи от всичко. Всички те бяха със снимки от Санторини.

Направи ми впечатление множеството картини които се продаваха, като повечето
от тях беха със залеза и с мелниците – красивите мелници излезли все едно от някоя приказка. Именно те бяха първата снимка която видях в интернет преди да отида на острова. Таверните бяха малки, имаше от двете страни на уличката, а тези от ляво терасите им се извисяваха над къщичките и морето. Направи ми впечатление и множеството църкви – Бели със синьо точно както и повечето къщи.

Времето беше много горещо, морето спокойно без вълни, синя чиста вода и невероятно много настроение След всеки един завой по уличките се откриваше
още по-красива гледка. След дълго обикаляне решихме да разберем от къде най-добре се наблюдава залеза и да се подготвим за него, тъй като на много места в интернет четох че там е един от най-красивите залези на света, а и доста хора го потвърдиха след това. Ето че стигнахме до една крепост. Издадена леко, от там се откриваше невероятна гледка към града, там той правеше лек завой и се виждаха и двете му половини,  а в далечината се виждаше и столицата Фира.

 

Продължихме по пътя докато пред нас не се откри мелницата. И така стигнахме до края на Ойя, на самия й край имаше голямо заведение от което и по-късно наблюдавахме дългоочаквания залез. С наближаването на часа за дългоочаквания залез прииждаха все повече и повече туристи, всяко едно кътче се запълни, вадеха се камери, фотоапарати и оставаше само едно – да чакаме. Нямаше нито едно облаче в небето. Слънцето стоеше високо и сякаш нямаше намерение да се скрие. Пред нас се откриваше неземна гледка – Средиземно море тихо и спокойно и наближаването на  краят на деня. И ето че той настъпи –  слънцето се снижаваше ба
вно, докато най – накрая не се потопи в дълбоките сини води.

 

 

 

 

Естествено без вино не можехме да минем. Санторини е известен и с лозята които се отглеждат, производството на вино. Уникален е вкусът на виното „Vinsanto”, сякаш още го усещам
На връщане към квартирата пак минахме през целия град. Макар да беше късно и тъмно магазините и таверните още работеха. В далечината Фира светеше надвиснала над морето. Няма да пропусна и магаретата – явно са си символ на острова, тъй като бяха изрисувани на много сувенири. Магаретата служеха за превоз на туристите през дена от старите пристанища долу в ниското до града, а през ноща събираха с тях смет, тъй като уличките на Ойя са толкова тесни, че на някои от тях двама души трудно ще се разминат.

На следващия ден отпътувахме за Фира, имахме няколко часа да разгледаме и нея докато си хванем обратно автобуса за пристанището. Фира е най-големия град на острова. Но като цяло  пак си я има „главната“ уличка с гледката към вулкана и многобройните бели къщички. От тук кратера е централно срещу нас.

 

За съжаление имахме само два дни и не можахме да посетим вулкана и плажовете, но аз съм сигурна – някой ден ще се върна там. Ще се потопа пак в това вълшебство. Санторини е една приказка, една вълшебна приказка, на която не съм написала
все още краят Острова е мистичен, тайнствен, красив и зареждащ с настроение, доброта.  Санторини бе за мен една мечта. Аз я сбъднах и пожелавам това на всички вас. Вярвайте в мечтите си, вярвайте в чудесата – те се сбъдват.

 

Дайте оценка на пътеписа:

(94 гласа, средно: 4,61 от 5)

 Loading ...