Конкурс за пътеписи 2012: Омайно планинско кътче – село Подгумер
етикети: Конкурс за пътеписи 2012, област София, село Подгумен, София
“Здравейте,
аз съм Румяна Стоянова и Ви изпращам моя пътепис за една хем лесно постижима,
хем не толкова популярна туристическа дестинация-с.Подгумер,по-точно разкошната планина
над него.”Благодарим на Румяна за участието в конкурса за пътеписи и за новата красива дестинация, която разкри пред нас. За участие в Конкурса за пътеписи 2012 разгледайте условията тук.
От идеалния център на София до с. Подгумер / Столична община / са само 15-ина км. Има автобуси, маршрутка, може да се придвижиш дори и с колело, стига да си запален по екстремни усещания.
Подгумер е част от веригата села по северната дъга на столичните околности, но отивайки там за първи път и познавайки другите селища, виждаш неповторимостта на географските дадености на това омайно планинско кътче.
Преди няколко десетилетия, съвсем неочаквано попаднах в Подгумер , за малко: да похапна бели череши направо от дървото и да „помогна” в обирането на малини в чуждата градина… Уж за малко, та до днес…
Преди няколко столетия /вероятно/ един човек открил това чудно място и си направил колиба. След време слезли други планинци – поогледали, поприказвали и си измайсторили къщи „под” тази на оня човек – Гумер-а, както го наричали. Постепенно селището се разраствало, облагородявало. Подгумер е като „островче”, заобиколено не със синьо море,а със снажни и женствени планински извивки и е на един поглед от столичната „цивилизация”.
Само около 100-ина м над Софийската котловина, достатъчни за взор към хоризонта „Рила,Витоша и Люлин”, Подгумер се отличава от околностите с непосредствената си близост на Софийската планина – част от южна Западна Стара планина. То е най-живописно разположеното от всички софийски села на север от котловината.И няма неподходящ сезон за катерене по склоновете и спускане към Подгумерската река – винаги е красиво, диво и неповторимо. Тук аз се влюбих – и в Природата, и в Добрия човек до мен. Тук прескачаха пътечки и вадички бързите и силни крачета на децата ни, обикнаха природата и се научиха да я пазят. Сигурно и техните деца тук ще се надбягват волно с вятъра…
Над Подгумер - по величествената старопланинска снага има прекрасни пътеки, които водят към вр.Готен-1 295 м, а за по-големите ентусиасти – защо не и до вр.Мургаш-1 687 м.
Ако искаш, можеш да се спуснеш към река Батулийска, да изкачваш невисоките билни чела или да се отпуснеш в горската прохлада. Навсякъде ще те преследва ароматът на зеленина, диви плодове и планински билки през лятото или прозрачен и свеж дъх на бялата зима.
Над селището се намира интересна каменна склуптура, наречена от някои Провиралото.
Дали от човешка ръка е сътворена или е дело на ерозионните дейности? Тази природна геометрия издържа на земетресения, порои, урагани и няма възраст. Легенда витае в пространството,че ако успееш да преминеш през неголямата теснина, означава, че си вършил само добри дела! Заслужава си тръпката и екстремността на това провиране – изпитание и за тялото , и за духа!
Хем си близко до всички човешки удобства,хем на воля можеш да правиш преходи и да се наслаждаваш на омайната природа.Подранили минзухари или зимен пейзаж, стари дръвчета или млади издънки – всички те привнасят спокойствие и радост в душевния мир. И накъдето и да погледнеш – брънките на веригата планина-майка се вплитат и придават невероятна красота и неповторимост на тази природна даденост. А и гладен няма да останеш – от копривата и киселеца през пролетта до омекналите и вкусни шипки през снежната зима. Досега не съм срещала човек, който, като стъпи тук, да не се влюби в това място.
Белите черешови дръвчета поизсъхнаха и вече наведоха снаги не от плод, а от старост, няма ги и малиновите храсталаци – душите ни обаче са още млади и се надбягват волно с телата ни по планинските склонове!
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Коментирай чрез фейсбук: