След разходката  в Козлодуй и района, на 21.07.2009 г. екипът на Разходка.ком се отправи към следващата дестинация от лятното си пътешествие – Белоградчик.

Ще ви разкажем какво видяхме там, с малко думи и повече снимки, защото думите не могат да го изразят, а една снимка струва колкото 100 думи, нали така. Да не губим време…

Сутринта рано поемаме по пътя към Монтана, от там хващаме посока към Видин по главен път Е79. За наше голямо успокоение пътят е прясно ремонтиран и перфектен за каране. Нямаме търпение, но караме умерено, защото е натоварено, а пътят само с две ленти, а и парещото слънце има сколонността да размътва човешките мозъци.

След около 50-тина километра по главния път стигаме разклона за Белоградчик при село Ружници, е свърши се с хубавия път, си казваме, но всъщност не – пътят продължава да е хубав, въпреки че криволичи вече покрай малки селца. Караме още 10 километра може би, а може и да са повече и вече се виждат червеникави скални образувания покрай пътя, спираме на една чешма да се освежим и да направим няколко снимки.

Всички скали наоколо са червеникава – вече сме сигурни, скоро сме в Белоградчик. Щракнахме няколко снимки и обратно в колата.. все пак имаме още 5-6 км.

Колкото повече се приближавахме към Белоградчик, толкова пътя ставаше по-тесен и завоите по-остри, препоръчителната скорост е някъде от порядъка на 20-30 км/ч, няма как да не я спазваме просто. Все по-често се виждат скали с причудливи форми, които можем да оприличим на животни и хора.

Ето ни вече сме в центъра на Белоградчик, спираме близо до хотел Скалите – нов хотел, от чиито стаи гледате директно към скалните образувания. Някой спомена, че на покрива му има Спа център. Какво ли е да ти правят масажче, докато се любуваш на гледката? Някой друг път ще проверим

На самия център е и една от площадките, откъдето се разкрива прекрасна гледка към скалите и тръгват пътеки. Има и голяма карта, която ни представя това, което трябва да видим.

От тази площадка тръгват две пътечки, тръгваме първо по дясната. Тясно е и трудно се ходи, но се радваме, че сме с удобни обувки или чехли и това не представлява голям проблем за нас. Минаваме покрай скалното образувание наречено Гъбите и стигаме до летния театър, носещ същото име. Тук пътят ни свършва и трябва да се върнем обратно, но пък използваме възможността да се покатерим по скалите и да се снимаме.

Гледката е невероятна, виждат се близки и далечни скали, с типичния червеникав тен и причудливи форми. Намерихме си и таралежче и жабка измежду тях.

Връщаме се пак при табелата в изходна позиция, но този път тръгваме по лявата пътека, която се извива и бавно слиза надолу… май качването ще е трудно. Но с бодри стъпки продължаваме.

Виждат се следи от бъги или джипове по прясно окосената трева, тръгваме по пътечка, която върви покрай полянки и гори. Аха, ето тук са Адам и Ева, буквално на метри сме от тях – изглеждат величествени и … доста червени. Всъщност вижте ги сами.

Продължаваме по пътечката, снимаме наоколо. Всичко е много красиво, самият път е дори червеникав от малките червени камъчета по него. Някаква табела ни казва, че ще стигнем по него до Субашин чешма, но май е доста далеч, вървим вече километър или може би два … решаваме да се върнем, защото сме много гладни.

Ето ни пак горе на площадката, до центъра. Поглеждаме за последно от тук към природните чудеса. А ето я Ученичката, казва някой! Вперваме погледи отново…

Ето че само един поглед не е достатъчен, за да се види цялата красота на това място. Нужно е да седнем на тревата или на пейките, които някой хитро е поставил точно на това място, да подишаме въздуха и да гледаме, без да мислим за нищо.

Няколко минути така и усещаме духа и силата на природата, която е сътворила тези чудеса с нейните магически помощници – времето и вятъра. Запечатваме в съзнанието си гледките.

Време е за обяд…

Хапваме набързо в кръчмата Лютата Чушка, която се намира на центъра, отстрани на хотел Скалите. Не мога да я препоръчам на хората, които са претенциозни към обслужването, защото такова на практика няма. Храната обаче си я бива и утоляваме глада и жаждата.

Уморени сме, но ни чака и крепостта Калето, където са останалите скали, за които сме чували: Мадоната, хайдут Велко и т.н. А и самата крепост също би трябвало да е интересна… Ще прочетете за нея в продължението на пътеписа…а сега само една снимка:

Прочетете още за Историята на Белоградчишките скали, как са се образували и легендите, с които се свързват в друга наша статия:

Белоградчишките скали – едно от 7-те чудеса на света